Матю Райли - Летящ старт

И докато отваряше вратата, си спомни. Обърна се и каза:

— Сиракюз! Точно така. Скот Сиракюз.

След това се обърна да погледне посетителя.

Скот Сиракюз стоеше на прага. Висок и официален.

— О, божичко! — заекна Хенри. — Та вие сте, вие сте…

— Добър вечер, господине. Казвам се Скот Сиракюз. Днес на състезанието се запознах със синовете ви.

— Ъъъ… да, да — закима Хенри Чейсър.

Джейсън стана от масата.

— Господин Сиракюз, какво правите тук?

Сиракюз не прекрачи прага.

— Дойдох да ти задам въпрос, Чейсър. О, и на брат ти също.

— Да?

— Чейсър, бях много впечатлен от начина, по който кара днес. С крака — и със сърце. Убеден съм, че с подходящи тренировки твоите умения могат да се подобрят значително. Освен това прекарах състезателния план на брат ти през професионална компютърна програма. Неговият състезателен план се оказа 97% ефикасен. Почти оптималният план за това трасе. Обаче сте получили плана с разположението на вратичките само две минути преди началото на състезанието. Братчето ти е съставило маршрута за две минути в главата си — а това е наистина впечатляващо. Накратко казано, мисля, че вие двамата сте страхотен отбор. Днес никой друг не ми хвана окото, освен вас. И тъй като работя в училището за пилоти в Тасмания…

Джейсън усети как сърцето му заблъска.

— Да?

— Господин Чейсър — продължи Сиракюз, — искате ли двамата с брат ви да дойдете да се обучавате в Международното училище за пилоти под мой надзор?

Джейсън се облещи.

Обърна се да погледне майка си. Очите й направо щяха да изскочат. Погледна баща си, който стоеше със зинала уста. След това се обърна към Бъг. Лицето на брат му беше безизразно. Момчето избута стола си назад, доближи се до него, надигна се на пръсти и прошепна нещо в ухото му.

Джейсън се ухили.

— Какво каза? — попита Сиракюз.

— Каза, че вашият компютър сигурно е повреден, защото неговият състезателен план е съвършен. И пита кога тръгваме.

Хобарт, Тасмания

Голям остров с формата на обърнат триъгълник е увиснал от долния край на Австралия.

Някога бил известен като Земя на Ван Димен, но днес го наричат простичко Тасмания.

Земята тук е хълмиста, сурова и неприветлива. Има назъбени високи крайбрежни скали, древни тропически гори и дълга мрежа открити лъкатушещи шосета. Разхвърляни по многобройните му полуострови се виждат мрачните руини от зиданите от пясъчник британски затвори, построени през 19 век — Порт Артър, Сара Айланд. Имена, които не би искал да чуваш, ако си бил престъпник по онова време.

Някога Тасмания е била краят на света. А сега беше на само два часа приятен път с летящ лайнер от Сидни.

Джейсън Чейсър стоеше на палубата на кораба, който плаваше нагоре по река Дъруент, и оглеждаше модерния Хобарт.

Със своята елегантна смесица от много старо и съвсем модерно Хобарт се беше превърнал в един от най-шарените градове на света. Двестагодишни складове от пясъчник се съчетаваха красиво с модерни сребристо-стъклени небостъргачи и извити мостове от титан над реката.

Поради една прищявка на съдбата целият остров беше собственост на Международното училище за пилоти, което го правеше най-голямото парче земя на света в частни ръце.

В началото на 2000-те австралийският щат Тасмания преживява упадък, а населението му застарява и намалява. Когато населението пада под 50 000, австралийското правителство се решава на необикновената стъпка да приватизира целия остров. Купувач се оказва петролна компания, която дори не предполага, че скоро ще се появи маглев. При разпродажбата на авоарите на фалиралата компания островът щат е купен от Филип Т. Йънгман, водач на група странни хора, които възнамеряват да организират школа за зараждащите се състезания с летящи коли.

Както се казва, останалото е история…

Джейсън и Бъг бяха деца на пустинята и никога не бяха виждали нещо подобно на източното австралийско крайбрежие.

По пътя към Тасмания лайнерът беше профучал край Сидни. Малко след Сидни видяха Осемте язовира — удивително инженерно и архитектурно постижение по протежение на тихоокеанското крайбрежие. Само преди няколко години инженерите буквално бяха задържали Тихия океан, докато изграждаха осем огромни водноелектрически централи на няколко мили от брега.

Осемте водопада, които величествено се стичаха по язовирните стени, предоставяха несекващ запас от чиста енергия и едно допълнително предимство: бяха се превърнали във второто най-посещавано място в света след пирамидите, както и в удивителен фон на ежегодното състезание на ФЛК в Сидни — Сидни Класик — едно от четирите състезания за Големия шлем.