Матю Райли - Летящ старт

Пътническият кораб влезе в Хобартското пристанище и Джейсън и Бъг взеха саковете си и тръгнаха към трапа. Двама невъзпитани младежи им преградиха пътя.

— Брей, да пукна, ако това не е малкият Джейсън Чейсър — подигра се Барнаби Бейкър. Беше на осемнайсет, цяла глава по-висок и по-широк в раменете от Джейсън. А сега беше и регионален шампион на ИТРШ — титла, пораждаща уважение в средите на състезателите.

Барнаби се обърна към своя навигатор — Гуидо Моралес, също на осемнайсет, с хитровати очета и много неприятен, и продължи:

— Гуидо, направо не знам, така че ти ми кажи: как някакъв изтърсак, който се е класирал на сирашкото последно място в регионалния шампионат, идва в спортното училище?

— Не мога да ти отговоря, Барн — отговори мазно Гуидо и поклати глава, докато оглеждаше Джейсън и Бъг. — Но дано да са подготвени, защото на място като това човек никога не знае каква катастрофа може да стане.

След неочакваната покана да влязат в спортното училище не бяха виждали Скот Сиракюз. Беше си заминал с частен самолет за Тасмания, като им каза, че ще се видят там. За съжаление това означаваше, че Джейсън и брат му, които така и така бяха аутсайдери поради възрастта си, трябва да търпят подигравките на Барнаби и Гуидо през целия път до Тасмания.

Бейкър-младши, който знаеше, че Джейсън и Бъг живеят със своите осиновители в Холс Крийк, се забавляваше да лепва към повечето от злонамерените си подхвърляния синоними на „сирашки“.

Бъг прошепна нещо в ухото на Джейсън и Барнаби се развика:

— Какво? Какво каза? Какво е това шепнене, тъпанар дребен? Защо не говориш като мъж?

Бъг се вторачи в него с празен поглед.

— Попитах те нещо, тъпако… — Барнаби посегна да хване Бъг за предницата на ризата, но Джейсън отблъсна ръката му.

Барнаби Бейкър замръзна заплашително.

Джейсън не отстъпи и продължи да го гледа предизвикателно.

— Охо, помирисвам напрежение. — Гуидо Моралес потърка ръце.

— Не го докосвай — изсъска Джейсън. — Той говори, но не с хора като теб.

Барнаби се ухили.

— Така ли? И какво каза?

— Не сме сираци. Имаме си майка и баща — отговори Джейсън.

Спортното училище се издигаше от другата страна на широката Дъруент, точно срещу пристанището. Беше блестяща сграда от стомана и стъкло, която приличаше на огромно платно.

Джейсън и останалите нови пилоти бяха въведени в подобното на пещера фоайе. От тавана висяха прочути болиди: оригиналният прототип на Уилмингтън, Н-1, висеше гордо в средата. От двете му страни бяха изложени „Боинг Хайпър Драйв“ на Ферагамо, с който беше спечелил Мастърс, и една извита вратичка от Лондонското подземно състезание.

— Оттук — покани ги придружителят и ги въведе във високотехнологична зала, която приличаше на Центъра за управление на полетите на НАСА.

Пред тях се издигаше огромен екран, окачен на стената пред амфитеатрално разположените петнайсет реда с места за сядане. Всяко беше оборудвано с компютърен екран. Галерията в дъното на залата беше предназначена за медиите и в момента беше пълна до пръсване.

— Добре дошли в залата за състезателни брифинги — каза придружителят. — Казвам се Станислаос Колдър и съм директор по състезанията в училището. Повярвайте ми, всички вие, пилотите, ще опознаете много добре тази зала. Моля, седнете. Професор Леклерк и преподавателите скоро ще дойдат.

Джейсън огледа помещението и останалите състезатели.

Бяха към двайсет и пет, повечето по-големи, на седемнайсет или осемнайсет. Почти всички седяха с по двама другари: навигаторите им и старши механиците. Джейсън и Бъг нямаха старши механик — винаги сами си бяха вършили работата в бокса. Сиракюз им беше казал, че когато започнат часовете, ще им намерят и механик.

Барнаби Бейкър и Гуидо седяха по-назад с неколцина от по-големите момчета. Имаше и няколко момичета, повечето с черните гащеризони на старши механици, но като цяло преобладаваха момчетата.

Едно от момичетата привлече погледа на Джейсън. Беше много привлекателно, с тясно лице, ярки зелени очи и жълтеникавочервени коси. Беше към седемнайсетгодишна и седеше далеч от всички в дясната част на първия ред.

На Джейсън му трябваше известно време, за да забележи, че повечето от репортерите в медийната галерия я зяпат, сочат я и се опитват да направят хубава снимка. Нямаше представа защо.

— Затвори си устата и престани да пускаш лиги — чу се пресипнал момичешки глас зад гърба му.

Джейсън се обърна и видя, че момичето, което седеше зад него, също се е вторачило в хубавицата на първия ред.