Матю Райли - Летящ старт

— Да.

— Чакай да изясним нещо. Изгубил си управление девет минути след старта. Обаче въпреки това си продължил, като си управлявал с педалите вместо с кормилото?

— Точно така, господине.

Сиракюз кимна замислено.

— Чудех се…

И погледна Джейсън в очите.

— Имам още един въпрос. Ти започна състезанието по различен начин от всички останали — пое към вратичките в западния край на трасето, докато повечето от останалите се юрнаха на североизток. Там става произшествието и ти променяш състезателния си маршрут.

Извади от задния си джоб карта на трасето. На нея имаше малки точици, които обозначаваха всичките 250 вратички.

— Можеш ли да ми обясниш какъв беше първоначалният ти план?

Джейсън и Бъг се спогледаха.

— Какво ще кажеш, Бъг?

Бъг изгледа Сиракюз и кимна.

Джейсън започна да обяснява:

— Брат ми се занимава с навигацията. Той състави днешния курс. Казва се Бъг, впрочем.

Сиракюз подаде картата на Бъг.

Малкият се скри зад Джейсън и той взе картата вместо него.

— Малко е плашлив с хора, които не познава.

После подаде картата на брат си и той бързо и професионално начерта състезателния им план върху нея. След това я върна на Джейсън, който пък я подаде на Сиракюз.

Сиракюз се вторачи в картата и дълго не продума. А след това направи нещо странно — извади още една карта на трасето и започна да сравнява двете. Джейсън видя, че на другата също има точици и начертан състезателен план.

Най-накрая Сиракюз вдигна очи и загледа Джейсън и Бъг, сякаш ги преценяваше много, много внимателно.

Вдигна техния състезателен план и каза:

— Мога ли да го задържа?

— Разбира се. — Джейсън вдигна рамене.

— Джейсън Чейсър — пилот във ФЛК — каза Скот Сиракюз. — Звучи добре, нали? Е, довиждане и на двама ви.

Към седем вечерта Джейсън и Бъг се прибраха в Холс Крийк с „Аргонавт“, вързан за ремарке, което теглеха със старото си летящо комби „Тойота“.

Холс Крийк беше малко градче в далечните северни простори на Западна Австралия. Джейсън често казваше: „Точно в средата на нищото“.

Прозорците светеха, вечерята ги чакаше на масата.

— О, моите момчета! Момчетата ми! — викна Марта Чейсър. — Джейсън! Видяхме всичко по телевизията. Това щураво момче, дето се разби точно пред теб! Добре ли сте?

Прегърна Бъг и го притисна към кухненската си престилка.

— Моята малка Ларва на мраволъв не е пострадала, нали?

Бъг почти се изгуби в прегръдката й. Изглеждаше напълно доволен, притиснат до дебелата си майка.

— Нищо му няма — отговори Джейсън, докато сядаше на масата. — Пострада единствено от унижението да пристигне последен пред погледа на Жан-Пиер Леклерк.

— Кой?

— Няма значение, мамо.

Точно в този момент в кухнята влезе баща им — Хенри Чейсър. Гащеризонът му беше покрит с прахоляка от цял ден работа на бензиностанцията.

— Здравейте всички! Състезателите са се върнали значи. Добро състезание днес, момчета. Само не извадихте късмет с онова момче, дето ви отнесе стабилизатора.

— Проклетият идиот ни повреди управлението — изсумтя Джейсън, докато лапаше лъжица картофено пюре. — Оказахме се на погрешното място в най-неподходящия момент.

— О, не — възрази усмихнато Хенри. — Не, не, не. Ти, Джейсън, изгуби управлението си. Ти сам се постави на погрешното място в погрешното време.

— Хенри, остави ги… — Марта се начумери. Съпругът й беше фен на състезанията от ФЛК. Непрекъснато ги гледаше по телевизията и обичаше да ги анализира — класически пример за разбирач по пантофи. Когато децата бяха на пет и на три, започна да им прави състезания с колички в задния двор.

Джейсън захапа въдицата.

— Не е така, тате! Не съм се поставил аз на погрешното място в погрешното време. Чисто и просто това си беше най-обикновен лош късмет…

— Не, не беше лош късмет. Беше състезание — настоя Хенри. — Мисля, че това ще е добър урок и за двама ви. Състезанието включва не само побеждаването на конкурентите, но и да избягваш онези, които не са толкова талантливи като теб.

— Джейсън, в състезанията няма справедливост — продължи той. — Може да направиш всичко както трябва и пак да не спечелиш. По дяволите, помня как веднъж в Сидни Класик водачът беше с две обиколки пред останалите и го блъсна един от последните, който тъкмо излизаше от питстопа. И той отпадна просто ей така…

Някой позвъни на вратата.

Хенри Чейсър стана, без да спира да разказва:

— Значи онзи беше много напред, но този тъп новак направо го закова . Боже, как се казваше? Много добър пилот. Младо момче. Преди няколко години го отнесе… Ох, как се казваше… Оня бе…