Матю Райли - Шестте свещени камъка

Уест пъхна Огнения камък в раницата си и затича по тунела към изхода.

Докато тичаше, щракна ключовете на няколко черни кутии, сложени на дървени поставки покрай стената. Светнаха червени лампички. Когато стигна при последната подпорна греда, щракна и нейния ключ и взе дистанционното управление, оставено върху капака на кутията за точно този случай.

После излезе от старата мина и каза тъжно:

— Не вярвах, че ще се наложи да го направя.

И натисна бутона на дистанционното. Откъм тунела се разнесоха няколко приглушени експлозии, забавени във времето, защото най-вътрешните експлодираха по рано.

От входа на мината с тежка въздишка изпълзя прашен облак. Експлозията на последния заряд бе изчислена така, че да предизвика свличане на земя от ниския хълм над мината — лавина от камъни, пясък и прах.

Джак се обърна и затича към къщата.

Ако бе имал време да погледне назад, щеше да види как прашният облак бързо се сляга. След секунди единственото, което остана, бе могила — обикновен нисък хълм, покрит с камъни и пясък, с нищо неразличаващ се от десетките като него наоколо.

Скай Монстър прелетя покрай него с един пикап — караше бясно на юг към хангара.

Парашутите продължаваха да се сипят от небето — някои вече бяха съвсем ниско над земята. Бяха буквално стотици. Под куполите на повечето съвсем ясно се виждаха въоръжени мъже, но имаше и по-големи — за джипове и камиони.

— Дево Марийо… — прошепна Джак.

Зоуи тъкмо дърпаше Лили и Алби през задната врата.

— Взе ли кодовите книги? — извика Джак.

— У Лили са!

— Към обора! — Той им махна да тичат натам.

Затичаха заедно — двама възрастни и две деца. Хор летеше над тях.

Алби видя пистолетите на Уест и насмалко не се спъна.

— Спокойно, момче — викна Джак. — На нас тези неща ни се случват доста често.

Джак почти натика децата и Зоуи в обора и се обърна да хукне след пикапа на Скай Монстър, който се носеше на юг, като оставяше след себе си прашен облак…

И този момент един напълно екипиран китайски десантчик се приземи между него и пикапа, ловко се претърколи, освободи се от ремъците на парашута и вдигна автомата си.

И затича право към къщата.

Последва го друг. След това трети…

Уест преглътна. Бяха отрязани от Скай Монстър.

— По дяволите, по дяволите…

Хвърли се обратно в обора. Вече над стотина десантчици кацаха от всички страни на фермата му.

Източният път

След броени секунди вратите на обора се разтворил ха с трясък и две компактни многоколесни машина излетяха отвътре като изстреляни.

Изглеждаха като извадени от филмите за „Лудия Макс“.

Бяха модифицирани високопроходими коли на „Лонглайн“ — олекотени двуместни бъгита за придвижване по дюни, с масивни гуми за всъдеход, Y-образно окачване с висока устойчивост и издължени корпуси.

Джак и Алби бяха в първото бъги, Зоуи и Лили — във второто.

— Скай Монстър! — извика в микрофона на гърлото си Джак. — Отрязани сме от теб! Ще се срещнем на шосето! Тръгваме по източния път и ще пресечем реката.

— Разбрано — отговори Скай Монстър. — Шосето.

— Джак — обади се Зоуи. — Кои са тези и как, по дяволите, са ни намерили?

— Не знам — каза Джак. — Наистина нямам представа. Но Магьосника е знаел, че идват. Изпрати ми предупреждение и…

В същия момент дъжд от куршуми проряза линия в черния път пред колата на Джак. Той рязко завъртя волана и мина през облака прах.

Обстрелваха ги от голям всъдеход, който с гръм и трясък се носеше през равната пустиня северно от тях.

Машината бе триосна, бронетранспортьор WZ–551, построен от китайската корпорация „Северна индустрия“ за китайската народна армия. Имаше тежка броня и френска оръдейна кула „Драгар“ и приличаше на кутия с плосък нос. Оръдейната кула бе оборудвана със застрашително изглеждащо 25-милиметрово оръдие и 7,62-милиметрова коаксиална картечница.

И това бе само един от многото бронетранспортьори, които се задаваха от север. Джак преброи седем… не, девет… машини зад първата, в добавка към няколко по-малки превозни средства — джипове и камиони, — всичките натъпкани до максимум с въоръжени войници.

Подобна бе картината и на юг: там небето също бе изсипало товар от коли и мъже, които трескаво се освобождаваха от въжетата на парашутите и вече се отправяха на север към източния път.

Армада тежки машини напираше към тях както от север, така и от юг.

— Джак! Тези бронетранспортьори ми приличат на китайски! — викна Зоуи.