Матю Райли - Шестте свещени камъка

И сега самолетът — прекръстен на по-простото „Халикарнас“ — бе негова собственост.

„Халикарнас“ излезе с рев от хангара и пое по широкия път, който също пресичаше реката по скрит бетонен брод на няколко мили на юг от моста.

Гигантският самолет пое по пустото шосе като огромно чудовище, тръгнало по изпечената от слънцето пустиня. След малко Скай Монстър видя двете бъгита да наближават асфалта на няколкостотин метра пред него.

От задницата на самолета падна наклонена рампа, задра настилката и почна да хвърля искри. Макар Скай Монстър да не намали, двете бъгита с лекота се центрираха зад него и се качиха в търбуха на чудовището. Хор влетя след тях.

В мига, в който и втората кола се озова вътре бе пристегната надеждно намясто, рампата шумно се вдига на и се затвори, а самолетът ускори, набра скорост за отделяне и бавно и грациозно се отлепи от пустинната „писта“, като остави далече зад себе си фермата — вече изцяло на разположение на сновящите из нея китайци!

Уест влезе с широка крачка в кабината на „Халикарнас“.

— Още не сме се измъкнали от кашата, шефе — предупреди го Скай Монстър. — Засичам четири приближаващи цели. Приличат ми на изтребители Джей девет, китайският вариант на МИГ.

Уест бързо се върна в салона. Зоуи все още слагаше коланите на децата.

— Зоуи — каза той, — при оръдията.

След секунди двамата със Зоуи бяха на седалките на оръдейните кули в крилата на „Халикарнас“. Самолетът разполагаше и с въртящи се оръдия на покрива и под корема на фюзелажа — Скай Монстър можеше да стреля с тях от пилотската кабина.

— Едва ли ще стрелят по нас — каза Скай Монстър по интеркома. — Нали може да унищожат Огнения камък.

— Той е почти изцяло от злато — отговори му Уест. — Ще оцелее след всичко освен възпламеняване на горивото. Ако бях на тяхно място, щях да ни сваля и да се надявам да го намеря сред останките.

— Уф! Е, съвсем скоро ще разберем какво са решили…

Четирите китайски J–9 се стрелнаха в преследване на „Халикарнас“. Носеха се с рев над пустинята и когато наближиха, изстреляха ракетите си.

Четири стрели излетяха със съскане изпод крилата им, оставяха след себе си спирални следи от изгорялото гориво.

— Средствата за противодействие! — каза Уест.

— Средствата за противодействие! — отвърна веднага Скай Монстър.

Натисна няколко бутона и няколко диполни отражателя излетяха от търбуха на „Хали“. Три от ракетите захапаха стръвта и безопасно за бегълците се взривиха в тях.

Уест се прицели в четвъртата, последната, и я пръсна на парчета с оръдието си.

— Скай Монстър! Насочи се към каньона Роусън! Да видим дали „Супер Бети“ все още работи. Давай! Давай! Давай!…

„Халикарнас“ направи вираж и се спусна към плоския терен на пустинята. Два от прихващачите се впуснаха в преследване, другите два останаха високо горе.

„Халикарнас“ наближи каменистия каньон, който лъкатушеше между хълмовете, и се стрелна в извития улей, завършващ внезапно с отвор между две плата. Формално погледнато, това бе терен, притежаван от военните, но никой освен Джак Уест-младши не бе припарвал тук от години.

„Халикарнас“ полетя на пределно ниска височина — следваше релефа на някакви трийсетина метра над каньона, — преследван от двата китайски изтребителя.

Китайците започнаха да ги обстрелват.

Джак и Зоуи отговориха на огъня от въртящите се оръдейни кули.

Засвистяха трасиращи куршуми. Земята изчезваше назад, размита от скоростта.

Трасиращите куршуми на Зоуи напипаха левия китайски самолет и с лека корекция тя го улучи в двигателя. Изтребителят се разтресе, изхвърли черно кълбо дим, наклони се опасно наляво, пилотът катапултира и самолетът се разби в стената на каньона със скорост 800 км/час.

Другият изтребител продължаваше да ги обстрелва, но Скай Монстър ловко следваше извивките на каньона, така че куршумите безопасно прелитаха край тях. Имаше все пак няколко попадения в краищата на крилата.

„Халикарнас“ излетя от каньона и в същия миг Джак извика в микрофона:

— Скай Монстър! Супер Бети!

И Скай Монстър мигновено натисна един бутон на пулта пред себе си. На бутона пишеше „Суп. Бети“.

На трийсет метра под и зад тях се задейства соленоидът на мощен експлозив, чакал невъзмутимо своя час, заровен под повърхността на пустинята.

Експлозивът бе на принципа на мината „Скачащата Бети“. Щом се задействаше, тя възпламеняваше малък подготвителен заряд, който изстрелваше самата мина на трийсет метра във въздуха.