Матю Райли - Шестте свещени камъка

— Те бяха подготвени — довърши вместо него американецът. — Били са подготвени за именно такова развитие на нещата.

Мина покрай двамата майори и влезе в къщата.

Разходи се бавно из изоставения дом, разгледа всичко, спираше често, за да огледа по-подробно една или друга дреболия — окачената в рамка на стената снимка на Уест в компанията на Лили и Зоуи на фона на някаква водна пързалка, наградата от балетен конкурс на Лили. Най-дълго се задържа пред една снимка на Голямата пирамида в Гиза.

Черния дракон, Рапирата и Ножа го следваха дискретно и търпеливо чакаха евентуалните му инструкция.

Военният взе снимката на тримата. Лицата им бяха щастливи, усмихнати, огрени от слънцето.

— Добре, Джак — каза полковникът сякаш на себе спа — Този път ми се изплъзна. Явно не си загубил бдителността си и си имал план за спасение. Но започваш да допускаш грешки. Откри ни късно и несъмнено си разбрал пропуска си. — Погледа още няколко секунди усмихнатите лица на снимката и изви горната си устна в подобие на озъбване. — О, Джак, домашният живот, изглежда, ти се е понравил. Изглеждаш ми дори щастлив. И това е слабостта ти. Слабост, която ще ти донесе провал. — Той пусна снимката на пода — стъклото от пръсна — и се обърна към двамата майори. — Черен дракон, обади се на полковник Мао. Кажи му, че все още не разполагаме с Огнения камък. Но нека това не го спира в задачите му. Кажи му да започне разпита на професор Епер и да го направи без никакво снизхождение.

— Слушам. — Черния дракон се поклони и отстъпи няколко крачки, за да се обади по сатфона си.

Военният го изчака да свърши, без да го изпуска от поглед. След минута Черния дракон приключи и се върна.

— Полковник Мао изпраща поздравите си и казва, че ще направи както нареждате.

— Благодаря — каза полковникът. — Сега, Дракон, ако не възразяваш, се застреляй в главата.

— Какво!?

— Застреляй се в главата. Джак Уест се измъкна заради некадърно проведената под твое командване атака. Забелязал те е да се приближаваш и е организиращ изтеглянето си. Аз обаче не мога да толерирам провала на тази акция. Ти си отговорен и трябва да понесеш максималното наказание.

— Аз… не мога да го направя — заекна Черния дракон.

— Рапира — само каза полковникът.

Бърз като светкавица, грамадният мъж извади пистолета си и стреля в слепоочието на китаеца. Пръсна кръв. Черния дракон се свлече на пода в дневната на Джак Уест.

Полковникът дори не мигна.

Извърна се, сякаш не се бе случило нищо особено.

— Благодаря, Рапира. Обади се на хората ни в Диего Гарсия. Кажи им да предприемат общо сателитно наблюдение на цялото южно полукълбо. Целта е въздушен обект — „Боинг“ 747, черен, със стелт профил. Да използват всички сигнатури за разпознаване: транспондер, инверсна следа, инфрачервено наблюдение и така нататък — всичко. Самолетът да бъде открит. Когато го намерят, да бъда известен веднага. Изгарям от желание да събера капитан Уест с ямайския му приятел.

— Слушам, сър. — Рапирата бързо излезе.

— Нож — обърна се полковникът към телохранителя. — Искам да остана замалко сам.

Младият американец от азиатски произход почтително кимна и напусна стаята.

Останал сам в дневната на Джак Уест, полковникът извади сатфона си, набра един номер и докладва:

— Сър, обажда се Вълка. Те разполагат с Огнения камък и ни се изплъзнаха.

По време на всички тези събития в Австралия на другата страна на света ставаха други неща.

В Дубай един американец на средна възраст беше брутално удушен в хотелската си стая.

Бори се с тримата си нападатели, мята се и се извива в леглото, но всичко се оказа напразно.

Когато се отпусна безжизнен, един от убийците набра някакъв номер на мобилния си телефон и докладваш.

— Пилотът е готов.

Отговориха му:

— Уест е тръгнал. Ще продължим да го наблюдаваме и ще ви кажем кога да действате.

Убитият бе Ърл Макшейн от Форт Уърт, Тексас — пилот на товарен самолет за транспортната компания „Трансатлантик Еър Фрайт“. Беше най-обикновен човек — може би най-голямото нещо, което бе направил през живота си, бе след 11 септември, когато бе писал до местния вестник: осъждаше „мръсните мюсюлмани извършили това“ и настояваше за възмездие.

По същото време в Ирландия — по-точно в графство Кери — ударна група от 12 души в черно крадешком напредваше към една усамотена ферма.

След седем минути всичко бе свършило.

Бяха постигнали целта си.

Всичките шестима телохранители в къщата лежаха мъртви, а в центъра на изтеглящата се група бе единайсетгодишният Александър.