Матю Райли - Шестте свещени камъка

Исторически погледнато, един-единствен човек на земята можеше да го чете: Оракулът на оазиса Сива в Египет. Това лице, по силата на някаква магия, се раждаше способно да чете Словото на Тот. Родословието на оракулите датираше от най-ранни времена, за да стигне до наши дни, и макар това да бе неизвестно за учителите на Лили и приятелите й в училище, тя бе една от наследниците.

Тя беше дъщеря на последния Оракул на Сива — гаден покварен тип, умрял скоро след раждането й.

Крайно необичайно за Оракул обаче, Лили имаше близнак. Както Джак бе открил по време на мисията „Пирамидион“, тя имаше брат, Александър — неприятно разглезено дете, — който също можеше да чете Словото на Тот. След онази мисия Александър бе отведен на уединено място в Ирландия, в графство Кери.

Джак накара Лили да му преведе някои от бележките в „книжката“ на Магьосника. Много от тях нямаха никакъв смисъл за него, а други бяха откровено озадачаващи: например в един от надписите се твърдеше, че древномесопотамският град Ур, знаменит с огромния си зикурат, бил точно копие на „Втория голям Храм светилище“, каквото и да означаваше това. Джак показа на Лили един открояващ се надпис на езика на Тот, който се намираше сред бележките на Магьосника:

Лили погледна подредените йероглифи, сви рамене и преведе текста моментално. В него се казваше:

С моята любима Нефертари

аз, Рамзес, син на Ра,

се грижа за най-свещения храм.

Ние ще бдим над него вечно.

Велики часови,

с третото ни око ние виждаме всичко.

— С третото ни око? — Джак се намръщи.

— Така пише тук.

— Нефертари е била любимата жена на Рамзес II — каза Джак. — И двамата заедно са бдели над най-свещения храм, каквото и да е това. Благодаря, фъстък.

Лили се усмихна. Харесваше й, когато я наричаше и така.

По-късно същата вечер външната врата на президентския апартамент се отвори и Лили се хвърли в ръцете на застаналия на прага мъж.

— Мечо Пух! Мечо Пух! Ти дойде!

Мъжът беше по-ниска и по-яко сложена версия на шейх Абас. Беше вторият син на шейха, Захир ал Анзар ал Абас, позивна Саладин, но прекръстен от Лили на Мечо Пух. Нисък, топчест, с буйна брада, той имаше глас, голям като сърцето му… а то бе много голямо.

Придружаваше го по-висок и по-слаб мъж, почти скелетоподобен: изключителен снайперист, някога известен като Стрелеца с лък, а сега — просто като Стреч, след като също бе прекръстен от Лили.

Евреин по рождение, Стреч някога беше агент на Мосад, но след известен… конфликт… с тях по време на търсенето на Пиримидиона, сега бе обявен за персона нон грата в Израел. Нещо повече, знаеше се, че заради действията му тогава Мосад е обявила награда за главата му.

Появиха се Зоуи и Скай Монстър, всички започнаха да се поздравяват и накрая извадиха Уест от кабинета му.

— А това е моят приятел Алби — каза Лили на Мечо Пух. — Гений с компютрите и в математиката.

— Приятно ми е да се запознаем, Алби — изгърмя Мечо Пух. — Надявам се намеренията ти по отношение на моята малка Лили да са почтени. Не, нека го кажа по друг начин: ако я разстроиш, момченце, ще те преследвам до края на земята.

— Ама ние сме само приятели. — Алби преглътна тежко.

Мечо Пух се усмихна, намигна на Лили и попита:

— И така, млади Алби, ще се присъединиш ли към нас в това начинание?

— Родителите на Алби в момента са в Южна Америка — обясни Лили — и не можем да се свържем с тях по телефона. Алби трябваше да ми гостува във фермата. Но ми се струва, че сега ще трябва да дойде с нас, където и да отидем.

— Е, Ловецо! — възкликна Мечо Пух. — Какво те мъчи сега?

— Възможно е да се окаже нещо много лошо, Пух, много, много лошо. Тартар е неутрализиран и някоя хора са готови на всичко, за да се доберат до Огнения камък. Едва се измъкнахме.

— Намерили са ви в Австралия?

— Да. Свиках среща, която трябва да призове обратно стария екип. Фъзи е последният. Той е на път от Ямайка.

— А Магьосника?

— Магьосника за момента е извън играта, но ми изпрати информация, която е достатъчна, за да започнем. С помощта на Лили успях да разшифровам някои от последните му открития.

Пух погледна Лили.

— Така ли? Колко езика станаха вече, дребосък?

— Пет, плюс езика на знаците.

— Браво, което момиче. Никога не спирай да учиш. Никога не преставай да шлифоваш уменията си. — Пух пак се обърна към Уест, вече сериозен. — Баща ми ти изпраща съобщение. Утре сутринта тук ще има представени и няколко нови страни. Някои, които не бяха сред първоначалните седем. Доколкото разбирам, започва да се разчува.