Матю Райли - Шестте свещени камъка

Само че не е така.

Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че Мистерията на кръговете съдържа десет планети, обикалящи около Слънцето в центъра. На рисунката има също — донякъде необяснимо — странно черно кълбо, намиращо се извън орбитите на десетте планети, равно по размер на Слънцето в центъра.

Аз мисля, че Мистерията на кръговете наистина е изображение на Слънчевата система, но не както я виждаме днес. Това е картина на Слънчевата система такава, каквато е била преди много години.

Забравете планетите за момент и задръжте поглед върху черното кълбо, реещо се извън кръговете.

Това е фокусът на нашето разследване.

Защото то изобразява тъмния близнак на нашето слънце, който сега се приближава и носи разрушение.

Но ние разполагаме и с механизъм да избегнем разрушението.

За нещастие знанието, нужно за спасението ни — за работата на тази Машина, — което е било притежание на древните, отдавна е загубено поради войни, преследвания на вещици и холокости.

Обаче през историята е имало велики мъже и жени, притежавали частици от това знание: Лао Дзъ и най-знаменитият му ученик Конфуций, могъщият фараон Рамзес II и неговият жрец строител Имхотеп II. Клеопатра VII — обречената египетска царица, великият вожд на майте Пакал и в по-късни времена Исак Нютон, който маниакално търсел тайните на алхимията.

В техните писания има една обща черта. Машината е представена по следния начин:

Какво точно обаче означава това изображение остава тайна.

Един от най-впечатляващите индивиди, които са знаели за Машината, е Рамзес II — най-великият сред фараоните, по-велик дори от Хеопс, строителя на Голямата пирамида, — оставил ни най-много информация за нея и всъщност дал ключа за разрешаване на загадката.

Шестте свещени камъка.

Шестте камъка, които в негова чест, днес наричаме Камъните на Рамзес, са:

1. Философският камък

2. Олтарният камък от Храма на тъмния близнак на Ра (Стоунхендж)

3. Двете плочи на Тутмос

4. Жертвеният камък на майте

5. Прорицателският камък на Южното племе (Делфи)

6. Чашата на Рамзес II

В своя храм в Абидос, намиращ се в отдалечено кътче на Южен Египет — но не толкова далече от знаменития му списък от 76 фараона, изписани на стена, — Рамзес е оставил плоча, на която се говори за Шестте пътеводни камъка на тъмния близнак на Ра.

Макар да не е невъзможно Рамзес да е виждал всички тези камъни, това изглежда малко вероятно. Смята се обаче, че е имало период, когато и шестте камъка са се намирали в Египет, дори този от Стоунхендж и другият — на майте. Каквато и да е истината, Рамзес, изглежда, е притежавал някакво допълнително познание за тях и от всички фараони единствен той оставя писмено доказателство за това знание.

Тези пътеводни камъни, казва той, „заченати някога от Са-Бенбен“, щели да ни осигурят „нужната мъдрост“, когато „тъмният близнак на Ра се върне, за да си отмъсти на света“.

Както можете да си представите, в продължение на много години тази фраза озадачавала египтолозите. Ра е Слънцето. Но кой или какво тогава е „тъмният близнак на Ра“? Друго слънце?

Откриването му стана възможно само благодарение на техническото развитие на съвременната астрономия: тъмното слънце в момента се приближава към слънчевата ни система.

Но какво стои зад Шестте камъка на Рамзес? Защо Рамзес ги е нарекъл „пътеводни“?

Отговорът е съвсем прост: те ни водят до Машината.

А Машината спасява нашата планета.

Ние смятахме, че проблемите ни свършват с издигането на Пирамидиона на върха на Голямата пирамида, но се оказа, че изобщо не е така, понеже с това само сме изпълнили едно от предварителните условия за основното събитие: зареждането на Са-Бенбен.

Сега Са-Бенбен е зареден от Слънцето. По този начин е готов за взаимодействие с Шестте. Аз смятам, че когато Са-Бенбен започне да взаимодейства с всеки от Шестте камъка, съответният камък ще ни позволи да надникнем по уникален за него начин в приближаването на Тъмното слънце и в спасителната за Земята работа на Машината.

Близо е краят на всичко…

… но още не е настъпил.

Някъде се затръшна врата. Събраните делегати вдигнаха поглед от материала, който четяха.

— Аха! Синът ми! — Шейх Абас скочи от мястото си и прегърна симпатичния младеж, който бе влязъл в помещението.

Това бе капитан Рашид Абас — командир на елитния Първи десантен полк на ОАЕ. Първородният син на шейха бе изключително симпатичен: твърда, сякаш изсечена от камък челюст, мургава арабска кожа и тъмносини очи. Позивната му също звучеше величествено — Ятагана на Аллах, макар да го наричаха само Ятагана за по-късо.