Матю Райли - Шестте свещени камъка

ВЕЛИКАТА МАШИНА##,

А С НЕЯ И ИЗКАЧВАНЕТО НА СА-БЕНБЕН.

ВЪЗВЕЛИЧАЙ СА-БЕНБЕН,

НЕКА Е БЛИЗО, НЕКА Е СКОРО,

ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕН ТОЙ ВЛАСТВА НАД ШЕСТТЕ,

А САМО ОВЛАСТЕНИТЕ ШЕСТ МОГАТ

ДА ПОДГОТВЯТ СТЪЛБОВЕТЕ,

ДА ТЕ ОТВЕДАТ ДО ХРАМА И ТАКА

ДА ЗАВЪРШАТ МАШИНАТА

ПРЕДИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ###.

НО БЛИЗКО Е КРАЯТ НА ВСИЧКО.

НЕЕДНОЗНАЧНИ ТЕРМИНИ:

# „започване“, „запускане“ „стартиране“

## „механизъм“, „свят“

### „завръщане“

СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАПИС:

XR:5–12 Частично възстановен надпис, намерен в манастира Жоу-зу, Тибет (2001)

— Са-Бенбен? — каза Танака.

Магьосника се беше ококорил от вълнение.

— Това е рядко използвано име за най-горната и най-малка част на Златния пирамидион на Голямата пирамида. Целият Пирамидион се нарича Бенбен. Но върхът му е много специален, защото за разлика от останалите части, които имат формата на пресечени пирамиди, той представлява малка пирамида и по този начин е малък Бенбен. Оттук и името му Са-Бенбен. Източното му име е Огненият камък. — Магьосника погледна символа над превода: — Машината… — прошепна той. — Прочете още веднъж превода внимателно и забеляза малката препратка най-долу. — Да, да… виждал съм това. Върху една натрошена каменна плоча, изровена в Северен Тибет. Само че поради лошото й състояние можеха да се четат само първият и третият ред: „Пристигането на унищожителя на Ра“ и „А с нея и възкачването на Са-Бенбен“. Тук обаче имаме пълния текст. Велико откритие. — И Магьосника започна бързо да мърмори под нос: — „Унищожителят на Ра“ е Тартар, слънчевото петно Тартар… Но Тартар бе предотвратен… Само че… Дали Тартар не е задействал нещо друго, нещо, което не сме очаквали… И ако Огненият камък контролира шестте свещени камъка, ако ги „овластява“, тогава той е фундаментален за всичко… за Стълбовете, за Машината и за завръщането на Тъмното слънце… о, боже! — Той рязко се изправи. — Танк… Събитието Тартар при Голямата пирамида е било свързано с Машината. Никога не съм допускал… не че не трябваше да съм по-подозрителен… че… да, трябваше да предвидя всичко, но… Кога изчислихме, че е Завръщането?

Танка сви рамене.

— Не преди пролетното равноденствие следващата година: 20 март 2008.

— А какво беше онова за поставянето на Стълбовете? Имаше тук нещо за първия Стълб. А, ето го: „Първият Стълб трябва да бъде вложен точно сто дни преди завръщането. Наградата е знание “.

— Сто дни — повтори Танака. — Това е… по дяволите… на 10 декември тази година.

— С други думи, след десет дни — уточни Магьосника. — Господи, знаехме, че моментът наближава, но това просто е…

— Макс, да не ми казваш, че разполагаме със само девет дни да поставим на място първия Стълб? Та ние дори още не сме го намерили…

Но Магьосника не го слушаше. Погледът му се бе зареял в безкрайността.

— Танк… Кой друг знае за това?

Танка сви рамене.

— Само ние двамата. Всъщност… може би и онези, които са виждали този надпис. Знаем за плочата в Тибет, но ти спомена, че била реставрирана частично. Къде се озова тя в крайна сметка?

— Китайското бюро за културни паметници се самообяви за собственик и я прибра в Пекин. Оттогава никой не я е виждал.

Танка се взря в смръщеното лице на Магьосника.

— Допускаш ли, че китайските власти са намерили останалите парчета на натрошената плоча и са сглобили „пъзъла“? Дали вече не знаят за това?

Магьосника внезапно попита:

— Колко канонерки каза, че идват насам?

— Девет.

— Девет… Кой изпраща девет канонерки на рутинен патрул? Не, китайците знаят и идват за нас. Но ако знаят за това, знаят и за Пирамидиона. Проклятие! Трябва да предупредя Джак и Лили.

И бързо извади от раницата си книга. Колкото да бе странно, това не бе справочно издание, а добре известен роман. Започна да прелиства страниците и да записва в бележника си някакви числа.

После сграбчи радиото и се обади на лодката горе:

— Чоу! Бързо запиши едно съобщение и веднага го изпрати до центъра за уведомяване. — И издиктува на Чоу дълга поредица числа. — Окей, това е всичко, действай! Качи го веднага, в момента, на секундата!

На трийсет метра над тях една очукана стара речна лодка подскачаше сред полузалетите къщи на древното планинско село. Беше закотвена до старата хижа с входа към подземната пещера.

В кабината на лодката изпълнителният студент Чоу трескаво набираше шифрограмата на Магьосника, за да я изпрати — от милионите други възможности — до уебсайт, посветен на филмите от поредицата „Властелина на пръстените“.