Матю Райли - Шестте свещени камъка

В центъра на стената имаше голям барелеф. Магьосника го бе виждал и преди:

Известен бе като Мистерията на кръговете, а смисълът му досега не бе разгадан. По-невнимателните наблюдатели допускаха, че това е представяне на Слънчевата система, но в това предположение имаше един малък проблем — обикалящите около слънцето планети бяха с една повече.

Магьосника бе виждал Мистерията на кръговете много пъти навсякъде по света — в Мексико и Египет, дори в Уелс и Ирландия — при това в различни форми, като се започне от грубо надраскани схеми върху гола скала и се стигне до изкусни гравюри в древни коридори, но нито един от тези варианти не можеше да се сравнява по изящество и сложност с този.

Защото този бе просто замайващ.

Беше инкрустиран с рубини, сапфири и нефрит и всеки от концентричните кръгове бе с позлатени ръбове. Барелефът блестеше под ярката светлина на сигналната ракета.

Точно под Мистерията на кръговете започваше нещо като тясна ниша. Широчината й бе към половин метър, а височината малко под два, но беше плитка — влизаше в плътната скала на около половин метър. Напомняше на Магьосника на вертикално разположен ковчег, взидан в скалата. Странното бе, че задната му стена бе гравирана. Над нея в скалата се виждаше малък символ, който накара Магьосника да се ококори от радост.

— Символът за Камъка на Лао Дзъ — възкликна той. — Философският камък. Господи! Намерихме го.

Заобиколен от това хранилище на древно знание от безценни съкровища, Магьосника извади напълно съвременно високотехнологично УКВ радио на „Моторола“ и каза по него:

— Танк. Няма да повярваш. Открих преддверието. Изумително е. Има запечатан вход, зад който, предполагам, е системата с капани. Близко сме. Много близко. Искам да слезеш и…

— Магьосник — разнесе се в отговор, — току-що ни се обадиха от наблюдателния пост на кея, по-надолу по Яндзъ. Китайската армия слухти наоколо. Патрул от девет канонерки наближава нашата клисура. Идват насам.

— Това е Мао. Как ли ни е открил?

— Може и да не е той. Възможно е да се окаже редовен патрул — каза Йобу Танака по прякор Танка.

— Което може да е и по-лошо. — Китайските военни патрули бяха известни с безцеремонното си отношение към всякакви археологически експедиции из тези части на страната и с откровеното искане на по-голям или по-малък подкуп.

— С колко разполагаме, преди да се изтърсят тук? — попита Магьосника.

— Час… а може и по-малко. Струва ми се разумно да ни няма, когато пристигнат.

— Съгласен съм, приятелю — въздъхна Магьосника. — По-добре да побързаме. Слизай тук и донеси повече средства за осветяване. Кажи на Чоу да пусне компютъра — започвам да записвам тези изображения и ще му ги изпращам горе.

Подземната пещера, в която бе попаднал Магьосника, се намираше в района на Трите клисури в Китай — място, което особено го устройваше.

Причината за това бе, че китайският йероглиф „ву“ означава според контекста „магьосник“ или „вещица“ и е често използван в имената на обектите в тази област: клисурата Ву — втората от прочутите Три клисури, Вушан — древният град крепост, намирал се някога на брега на Яндзъ, и разбира се, планината Вушан, високият три километра връх, издигащ се точно над подземната пещера, където се намираше Магьосника.

В превод: Магьосническата планина.

Клисурата Ву беше известна с историята си — храмове, пагоди, надписи като например плочата Конг Мин, и издълбаните в камъка пещери като Зелената пещера — почти всичко вече потопено под водите на дългото близо 600 километра езеро, образувано пред гигантската стена на язовира Трите клисури.

Но тази местност беше известна още и с необичайните събития, които ставаха в нея.

В подобие на някакъв китайски вариант на Розуел, тук в продължение на стотици години бяха виждани странни неща — необяснени небесни феномени, метеоритни дъждове и призрачни сияния като полярното. Твърдеше се дори, че в един ужасен ден през 17-и век от облаците над Вушан завалял кървав дъжд.

Изобщо местността около клисурата Ву имаше особена история.

Но днес, през 21-ви век, тази история бе потопена в името на прогреса, погълната от водите на Яндзъ — великата река, усмирена в прегръдката на най-големия строеж, създаван от човешка ръка. А някогашният град Вушан сега лежеше на 100 метра под вълните.

Бързите планински притоци, изливали се някога в Яндзъ през зрелищни странични ждрела, вече също бяха усмирени от водата, която продължаваше да пълни язовира — някогашните високи над 120 метра водопада сега едва разклащаха от 30 метра водите в основата на скалите.