Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Какво ще стане с Куба на инките? - попита.

Акла свали наметалото си, разкривайки муску­лестите си ръце и бляскавия бронзов нагръдник.

- Това не го решавам аз. Мога само да очаквам, че Мамаконите ще знаят какво трябва да се направи. Може би ще го хвърлят в езерото Титикака, за да го върнат там, откъдето се е появил в света на живите.

Застанали върху безбройните нападали ашлари, Девиците на слънцето бяха пръснати из порутения град, но всяка виждаше всички други. Мечовете им бяха извадени и ге бяха нащрек за всяко движение.

Акла получи знак и се обърна за последен път към Уилсън.

- Кубът на инките е на мястото си - каза тя.

- Ти си велик водач и велика жена - отвърна Уилсън.

- Искрено се надявам да намериш онова, което търсиш, Уилсън Даулинг. - Акла леко сведе глава. - Иска ми се да можех да кажа същото на Виване.

Толкова много бяха загинали в стремежа да се сдобият с Куба на инките - както невинни, така и покварени. Трудно бе да се разбере злото, извърше­но в името на Бог, но историята действаше така. Бог, изглежда, бе отговорен за най-доброто у хората и в много случаи Неговото име се използваше като изви­нение на най-големите злини, извършвани от човека.

- Благодаря, Акла - рече Уилсън. - Задължен съм ти.

Погледът му се вдигна нагоре към черния кондор, който продължаваше да кръжи грациозно над него. Духът на Any се бе появил тогава, когато имаше нужда от него. Уилсън погледна към руините с на­деждата да види сиянието, което да му подскаже, че Хелена е наблизо, но него го нямаше. Веднага щом пристигнеше в бъдещето, щеше да издири историята ѝ и да види дали е оцеляла от ужасния шок, получен от Куба на инките в катедралата.

Уилсън положи длан върху каменния стълб и си пое дълбоко дъх. Земята започна да се тресе, отначало съвсем леко, но не след дълго цялата планина се зад­вижи под него. Той напрегна мускули - знаеше какво да очаква. Светът му щеше да се промени отново.

Последва ослепителен блясък и Уилсън изчезна.

След осем дълги години мисията „Неемия“ най- сетне беше изпълнена.

В разцвета си империята на инките се е простира­ла върху площ от над два милиона квадратни кило­метра от Колумбия на север до Чили и Аржентина на юг. Императорите властвали над милиони поданици на най-богатата и могъща цивилизация в историята на Южна Америка. Административният, политиче­ски и военен център на империята се намирал в Куско, във високите части на Перу.

Инките били превъзходни строители и архитекти, познавали движението на звездите и смяната на сезо­ните, разбирали от химията на лекарства като хини­на и кокаина и тяхното действие. Одомашнили жи­вотни като ламата и алпаката; били майстори тъкачи и грънчари; те са ни дали белия картоф и царевицата, имали големи познания в областта на земеделието и селското стопанство. Великолепните каменни цитадели, които са ни оставили, са сред най-прекрасните и добре изградени съоръжения, създавани някога от човешка ръка.

И въпреки че били най-модерната и технически напреднала цивилизация, инките не оставили след себе си никаква писменост. Когато последните инки напуснали този свят, те отнесли своите тайни със себе си.