Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Велик ли се наричаш, Писаро? - извика Уилсън. - А се криеш като последен страхливец!

Хайръм Бингам се втурна от ризницата с вдигнат нож и безизразно лице.

Уилсън му подложи крак и с лекота го препъна. Главата на кльощавия мъж се удари в пода и той ос­тана да лежи в несвяст.

- Ти си страхливец, Писаро! Караш другите да из­пълняват желанията ти, а би трябвало да го правиш сам! - Уилсън виждаше червените очи на епископа да горят в тъмното.

- Никак не ми харесва да действам чрез слаба­ци - каза епископът, докато излизаше с накуцване на светло, протегнал кокалести ръце към Уилсън. - Следващото тяло, което ще обладая, е твоето.

- Той държи Куба! - извика сияйният образ на Хелена.

Уилсън погледна обладания от злия дух епископ.

- Народът на Перу те мрази, Писаро. Действал си от името на Бог... но без състрадание. В мига, в който си убил Атауалпа, мрачното ти място в историята ти е било отредено завинаги. Убил си жена му и децата му пред очите му.

- Той не прие единствения истински Бог!

- Ти си чудовище и си запомнен като такъв.

- Аз спасявах душата на Атауалпа, за да може да отиде в Рая. Затова ме е изпратил Бог.

- Ти си провал и историята завинаги ще произне­се присъдата си. Кубът на инките, който криеш зад гърба си, няма да е достатъчен да поправи престъ­пленията ти. Днес ти си намери майстора. Аз съм неуязвим за силата на Куба - каза Уилсън. - И затова ще се провалиш. Не можеш да погледнеш в ума ми и Кубът не може да овладее тялото ми.

- Мислиш си, че си неуязвим за Куба ли? - с мрачна усмивка рече Писаро.

В този миг Хелена усети, че Уилсън няма никаква защита срещу мощното влияние на Куба.

- Това е нещо, което трябва да видиш - прошепна Писаро. Епископ Франсиско протегна ръка и разтво­ри пръстите си.

Веднага щом погледът му падна върху блестящия Куб на инките, Уилсън замръзна. Искаше да го до­косне - никога не бе изпитвал такова изгарящо жела­ние. Кубът беше сияен, с резки линии и си личеше, че е тежък. Сякаш му говореше, надсмиваше му се, настояваше да пристъпи напред. Щеше да бъде си­лен, ако го поеме в ръце - знаеше го.

Акла захвърли наметалото си и се втурна с писък към епископа.

Уилсън се обърна и замахна с юмрук, стовар­вайки мощен удар върху нея. Тя падна в несвяст на пода, а мечът ѝ се плъзна по гранита в краката на епископа.

Очите на Писаро горяха като въглени.

- Ела и ще го получиш.

- Не! - извика Хелена. Тя се опита да изблъска Уилсън назад, но ръцете ѝ минаха през него. - Из­върни се!

Уилсън пристъпи напред. Всичко се беше раз­мазало от обзелата го страст и емоции. Искаше да почувства тежестта на Куба в ръката си. Искаше да почувства силата му.

Хелена застана между Уилсън и Куба. По лицето ѝ се стичаха сълзи.

- Ще се превърнеш във всичко, което ненавиждаш!

Очите на Уилсън бяха изцъклени.

- Докосни Куба и всяко твое желание ще се сбъд­не - с дълбок глас каза епископът. - Двамата заедно ще владеем света.

Протегнатите пръсти на Уилсън бяха само на сан­тиметри от куба.

„Толкова е прекрасен“ - помисли си той.

Хелена започна да повръща жлъч, когато Кубът я доближи. Ужасният предмет беше не по-голям от дланта на епископа. Близостта му я подбуждаше да побегне, толкова ужасна сила се излъчваше от него. Единствено чувствата ѝ към Уилсън ѝ дадоха сили да остане на мястото си.

Уилсън всеки момент щеше да осъществи кон­такт. И да бъде изгубен завинаги.

Хелена се хвърли напред и докосна първа Куба.

Сякаш милион волта ток удариха тялото ѝ. През очевидната си болка тя стисна юмрук и фрасна Уил­сън в лицето с всички сили. Този път ударът беше солиден и той отлетя назад и се плъзна по пода.

Трябваше му известно време да дойде на себе си. Сияйният образ на Хелена се свлече, сякаш животът я бе напуснал.

Погледът на Уилсън отново се спря върху Куба на инките. Той бавно се изправи на крака, като дишаше тежко, брадичката го болеше от необяснимия удар, който беше получил.

- Ела и вземи Куба - подкани го Писаро. Хелена лежеше неподвижна на пода.

Уилсън приближи крачка след крачка, неволно привлечен отново към Куба. Протегна ръка, но този път вниманието му се насочи към сияещото тяло на Хелена на пода. Тя не дишаше.

Уилсън спря и впери поглед в нея.

- Ела! - каза Писаро.

От мрака се появи фигурата на капитан Гонсалес с меча на Акла в ръка - от рамото му се лееше кръв, стрелата на амазонката още стърчеше от раната. Той вдигна бляскавото оръжие да порази Уилсън.

- Убий го! - каза Писаро.