Кристофър Райд - Проклятието на инките

Накрая стигна северното картечно гнездо и се надигна от калната тиня като алигатор, шибан от дъжда.

Стената от чували беше точно пред него.

Уилсън извади меча от ножницата и провери ос­тротата му. Спря за момент, за да се овладее. Тряб­ваше да приложи всичко научено, ако иска да оцелее през следващите секунди. Бъдещето на човечеството зависеше от това дали ще влезе в тройната църква и ще намери Куба на инките.

Пое последен дълбок дъх и усети как силата му се натрупва в него. Време беше да бъде безмилостен.

За момент в съзнанието му се появи образът на Свитъците от Мъртво море в стъклените витрини в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Негов дълг бе да успее и нямаше да спре пред нищо, за да го изпълни.

Скочи от позицията си, полетя напред, направи салто и се приземи в центъра на издигнатото гнез­до. Времето сякаш забави хода си, докато мечът му разсече проливния дъжд и преряза гърлото на един войник, преди да се забие дълбоко в черепа на друг. Навсякъде се разхвърча кръв. Уилсън пусна меча и се извъртя да сграбчи третия войник за ушите и рязко да завърти главата му, счупвайки вратните пре­шлени.

Вдигна тежката картечница „Максим“ от трино­гата ѝ и я обърна към църквата. Оръжието се зареж­даше от платнена лента с 500 патрона. Десетки вой­ници вече идваха към него от почти всички посоки - умът на Писаро знаеше къде е.

Куршум избръмча покрай ухото му. Друг одраска бузата му.

От мрака полетяха стрели и се забиха в плът, ко­гато покритите с наметала амазонки се хвърлиха в контраатака. Уилсън дръпна спусъка и отприщи ис­тински ад от дулото. Южното картечно гнездо беше пометено, куршумите раздираха всичко пред него.

Димящи гилзи летяха във въздуха, докато Уил­сън покосяваше войниците пред себе си. Навсякъде хвърчеше месо и кръв. Без да маха пръст от спусъка, той се завъртя към тримата войници, които се бяха втурнали към него с щикове напред. Огънят откъс­на краката им и обезобразените им тела паднаха на мокрия калдъръм.

Амазонките се материализираха от мрака. Движе­нията им бяха великолепни и красиви. Във всички посоки полетяха стрели. Един войник беше улучен в окото, друг бе пронизан в корема. Когато наближиха, амазонките извадиха мечовете си и продължиха на­пред, посичайки всеки изпречил се на пътя им.

От гърмежите и дъжда Уилсън не можеше да чуе предсмъртните писъци, които несъмнено звучаха на­всякъде около него. Трасиращи куршуми разсякоха тъмнината. От лявата му страна една амазонка бе на­ръгана с щик. Миг по-късно партньорката ѝ изскочи от мрака и мечът ѝ въздаде мъст.

Друга жена получи куршум в лицето.

Уилсън изскочи от гнездото с тежката картечни­ца в ръце. Без да обръща внимание на профучава­щите куршуми, той изкачи стъпалата към кедрови­те врати на катедралата. Войници го атакуваха от всички страни; амазонките се втурнаха да ги пре­срещнат. Още една беше убита, докато защитаваше Уилсън, и кръвта ѝ плисна на земята. Уилсън из­стреля унищожителен откос към един хвърлил се към него войник, после се обърна и стреля отново, убивайки друг.

Сонтане и Акла бяха от двете му страни, като опъ­ваха лъковете си и пускаха стрела след стрела. Вну­шителните дървени врати вече се извисяваха пред него. Уилсън зае позиция, насочи картечницата към мястото, където предполагаше, че се намира заключ­ващият механизъм, и дръпна спусъка.

Оранжеви пламъци забълваха от дулото и от мо­гъщата врата се разлетяха трески.

Амазонките се стичаха с огромна скорост, правей­ки всичко по силите си да защитят Уилсън. Куршуми и стрели летяха хаотично във всички посоки. През цялото време дъждът продължаваше да се сипе сви­репо от тъмното небе. Картечницата се сгорещяваше в ръцете на Уилсън. През пушека и парата той видя, че е пробил дупка в дървото.

Сонтане тъкмо опъваше лъка си, когато я улучи куршум. Ръцете и краката ѝ се стегнаха, докато от­летя назад към Уилсън и го събори. Той махна пръ­ста си от спусъка, обърна се и видя един войник да насочва пушката си право към него. Край ухото му профуча стрела и се заби в гърдите на мъжа.

Акла дръпна Уилсън и го изправи на крака.

- Стреляй! - извика тя. Безжизненото тяло на Сонтане лежеше на калдъръма, изцъклените ѝ очи бяха отворени широко. Куршумът я беше улучил от­страни в главата и от дупката изтичаше кръв и мозък.

Всичко беше покрито с тела, кръв и вътрешности.

- Стреляй! - отново извика Акла. Уилсън дръпна спусъка и продължи да стреля по вратата. Акла из­тегли меча си, като грабна и оръжието от бедрото на Сонтане. Още войници се нахвърлиха върху тях. С не­вероятната си ловкост Акла избягваше щиковете им и сечеше, клякаше, извърташе се и избягваше ударите.