Кристофър Райд - Проклятието на инките

Когато най-сетне го измъкнаха от калния поток, четирите се втурнаха към близката алея. Уилсън кашляше неудържимо и плюеше кал. Накъдето и да погледнеше, виждаше жени воини с мокри наметала на раменете и готови за стрелба лъкове, наблюдава­щи наоколо.

Две жени клекнаха зад него и заудряха белезници­те. На два пъти се чу звук на счупен метал и ръцете на Уилсън най-сетне бяха свободни. Той разтри кит­ки и бавно се изправи на крака, обърнал лице към тъмното небе. Остави дъжда да отмие мръсотията от устата му, като в същото време бършеше калта от очите и косата си. Ризата му беше станала на пар­цали и я свали и я хвърли на земята. Мускулите му бяха напрегнати и той нададе първобитен вик, който отекна зловещо в стените на къщите около тях.

- Нито за миг не изгубих вяра, че ще се върнеш - каза Акла.

Уилсън се опита да овладее емоциите си, докол­кото можеше.

- Къде е епископът? - попита той.

- В катедралата. Хайръм Бингам и капитан Гонса­лес са с него.

- Ще атакуваме трите църкви - каза Уилсън. Той избърса голите си гърди - на мястото на обгорената рана на рамото му имаше розова кожа - както очак­ваше, тя се бе изцелила напълно.

- Намери ли Куба на инките? - попита Акла.

- Женският дух, за когото говорех, е тук - отвърна Уилсън. - Фактът, че мога да я виждам, означава, че Кубът е наблизо. Заведете ме при епископа и ще ме отведете до нея. Нататък тя ще ме води.

- Кристалната кутия пристигна - каза Акла и по­сочи Сепла, която носеше кожена торба на гърдите си. - Разполагаме с необходимия съд за пренасяне на Куба, остава само да го намерим.

- При нападението ще има много жертви - каза Уилсън и погледна към Сонтане и другите жени, кои­то ги бяха наобиколили. - Войниците имат много оръ­жия и са под властта на духа на Франсиско Писаро.

- Той ли контролира Куба на инките? - попита Акла.

Уилсън кимна.

- Писаро е опитен пълководец. А вашата броня не може да спре куршуми.

- Писаро е достоен противник - каза Акла, сякаш отлично познаваше репутацията му. - Още по-добре. Ние сме Девиците на слънцето и за нас е чест да за­гинем в битка. Обучавани сме през целия си живот за този момент. За нас това е възможност да изпъл­ним онова, което ни е писано, и да оправдаем вярата на Мама Окло и Мамаконите в нас. - По лицето на Акла се стичаше дъждовна вода. - Споделихме мно­го, Уилсън Даулинг... за мен ще е чест да тръгна на бой с теб.

- За мен също - отвърна Уилсън. Искаше да ѝ каже нещо лично в отговор на коментара ѝ за спо­деленото, но Сонтане беше наблизо и той знаеше, че това само ще усложни нещата.

Акла рязко махна с ръка и амазонките се пръсна­ха, а мокрите им наметала се развяха зад тях. Тя по­сочи с лъка си.

- Най-прекият път е оттук.

Сонтане връчи на Уилсън меч с кожената ножни­ца, която да закрепи за крака си.

- Ако дъждът спре дори за момент, ще бъдем из­ложени на открито - каза Акла.

- Дъждът няма да спре - отвърна Уилсън. - Ще стане още по-силен. В това съм сигурен.

Куско, Перу

Катедралата

18:45 ч.

24 януари 1908 г.

Хелена наблюдаваше епископ Франсиско, който затътри крака в църквата. Капитан Гонсалес бутна грубо Хайръм Бингам вътре, после изблъска остана­лите войници при вратата. Хелена се опита да по­бърза след тях, но в последния миг осъзна, че врати­те в настоящето са затворени. Тя дръпна кръглите халки, но портите бяха залостени. Заблъска с юмрук по якия кедър с надеждата, че някой отвътре ще ѝ отвори.

Чад и Хана се бяха сгушили до нея под каменния свод, а дъждът продължаваше да се лее върху пло­щада. Вятърът беше силен и облаците бяха напълно черни, така че не се виждаше почти нищо.

- Направо да не повярваш - каза Хана. - Никога не съм виждал толкова лошо време.

Чад беше вир-вода.

- Когато те видях да тичаш през рецепцията с пистолет в ръка, си помислих, че някой се опитва да те убие. Едва не застрелях портиера. - Тя се усмих­на. - Да беше видял лицето му.

- Това ще влезе в мемоарите ми - каза Хана. - Оп­ределено.

Хелена продължаваше да блъска с юмрук по пор­тите на църквата.

- Трябва да ме пуснете! - изкрещя тя.

- Не знам какво ѝ става - добави Хана, - но е твърдо решена, признавам ѝ го.

- Вие двамата - изтърси Хелена и посочи вратата. - Млъквайте и ми помогнете да намеря начин да вля­за!Не съм луда. Трябва да намерите начин да вляза в една от тези три църкви, свързани са една с друга.

Чад и Хана се спогледаха.

- Ти тръгни натам - каза Чад; изведнъж тонът ѝ бе станал напрегнат. - Ние ще тръгнем натам. Ако намериш отворена врата, върни се и ни вземи. Ясно?