Кристофър Райд - Проклятието на инките

Трудно бе да се движи гладко със закопчани от­зад ръце, но Уилсън успя да се задържи на хлъзгавия калдъръм и да прескочи падналите мъже. Затича се на зигзаг, направи още един гигантски скок и пре­летя над чувалите, като се приземи на камъните от другата страна. Проехтяха изстрели. От двете страни към него полетяха куршуми. Той пое дълбоко дъх и се хвърли с главата напред в калния поток.

Хелена гледаше как Уилсън се хвърля в бързеите. Навсякъде около него се сипеха куршуми. Изстрели­те бяха толкова силни, че почти я зашеметиха. В ми­налото и в настоящето един и същи поток течеше на юг към най-ниската част на Пласа де Армас. Хелена инстинктивно понечи също да се хвърли в реката, но Чад и Хана я задържаха. Тя се отскубна и се затича по най-долното стъпало, загледана към булевард „Де Сол“, където изтичаше калният поток.

- Не влизай във водата! - замоли се Чад.

- Ще се удавите! - извика Хана.

Тримата бяха извадили оръжията си - за щастие наоколо беше пусто и нямаше кой да ги види. Хелена стоеше на самия край на стълбите, дъждът се стича­ше по лицето ѝ, а тя гледаше как тялото на Уилсън изчезва в далечината. Главата му така и не се подаде за глътка въздух и тя се запита дали някой куршум не го е улучил, докато е скачал в потока.

Пушките продължаваха да гърмят, облачета бару­тен дим се издигаха към натежалото небе. Хелена се втурна към войниците, които стояха по-нагоре и се целеха в тялото на Уилсън, което се отдалечаваше в бурята. Размаха обезумяло юмруци в опит да се на­меси, да спаси някак Уилсън, но ударите ѝ минаваха през главите на войниците. В отчаянието си тя изле­зе пред тях да попречи на прицела им точно когато те отново стреляха.

Куршумите минаха през тялото ѝ, сякаш беше безплътна. Колкото и да се мъчеше, не можеше да стори нищо.

„Остани на всяка цена с епископа“ - спомни си тя.

Обърна се към църквата и погледна епископ Франсиско. Гръмна гръм и той гневно посочи Хай­ръм Бингам, който лежеше по очи на камъните.

- Вкарайте го в църквата! - извика епископът. - Това е заповед, капитане!

Куско, Перу

Пласа де Армас

18:42 ч.

24 януари 1908 г.

Преди да успее да вдигне пушката си, дяволът Уилсън Даулинг прескочи хората му и чувалите и се приземи от другата страна. Скокът бе невъзможно дълъг, цели петнайсет стъпки от място, със закопча­ни отзад ръце! Нечовешкото изпълнение накара Гон­салес да се поколебае достатъчно дълго и Даулинг намери опора и се хвърли с главата напред в мътния поток, течащ през Пласа де Армас.

Невъзможно е да оцелее в бързеите, каза си Гон­салес. Не и със закопчани ръце.

Бурният поток беше кален и пълен с всякакви боклуци, пометени от водата, докато беше набирала инерция през града. Имаше парчета дърво, кереми­ди, гофрирана ламарина, малки дървета - дори една каруца профуча пред него, вече разбита от многото удари. Гонсалес беше виждал подобен потоп само веднъж, като малък. Куско се намираше в огромна котловина и когато валеше, наводненията можеха да бъдат бързи и смъртоносни.

Изтрещяха пушки.

- Не позволявайте да избяга! - извика епископ Франсиско, но докато войниците стигнат до края на стълбището, тялото на белия дявол бе отнесено да­леч към булевард „Де Сол“. Нямаше как да са сигур­ни дали е бил улучен или не. Гонсалес си помисли дали също да не се хвърли в потока, но дори той ня­маше куража да влезе в ужасната мътилка, която се движеше така бързо покрай тях.

Заповяда на хората си да тръгнат в различни посо­ки, като крещеше трескаво на всеки изпречил му се, включително и на войниците при картечните гнезда.

- Пратете групи за издирване! - извика той през дъжда. - Искам го жив или мъртъв!

Епископ Франсиско посочи Хайръм Бингам, кой­то лежеше на земята с белезници, притиснал буза към калдъръма.

- Вкарайте го в църквата! - извика той.

Гонсалес свали пушката, измъчван от тревога за семейството си. Нямаше друг избор, освен да се под­чини. Обърна гръб на водата, издърпа кльощавия американец на крака и го бутна между чувалите към огромния централен вход на катедралата. През цяло­то време си мислеше за ужасната заплаха, която така ясно му беше отправил Уилсън Даулинг, когато му каза, че е трябвало да си бъде у дома при семейството.

Гонсалес стисна разярено юмруци. „Откъде бели­ят дявол знаеше какво си мисля?“

Епископ Франсиско отвори тежката врата и влезе в полутъмната църква.

- Войниците ви да застанат на стража отвън. Вие ще останете със затворника. Залостете веднага - на­реди той и закуцука в мокрите си дрехи към пищния олтар в централния неф.