Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Със стоманени вериги.

- Какви ги говориш, по дяволите? - обади се Хай­ръм. - Разбира се, че са стоманени!

- По коридора идват войници да те отведат! - от­чаяно рече Хелена. - Войници с пушки...

Под дървената светлина се появи слаба оранжева светлина.

- Епископ Франсиско идва - като в транс каза Уилсън. - Приближи се.

- Трябва да се измъкнеш - замоли го Хелена.

- Не мога - отвърна Уилсън. - Приближи се.

- Господи, човек с диплома от Йейл не може да умре по такъв начин - промърмори под нос Хайръм.

Хелена пристъпи напред, но си личеше, че не вижда къде е Уилсън. Налагаше се да заобикаля раз­лични неща, за да навлезе по-навътре в стаята. Уил­сън осъзна, че в бъдещето помещението не е празно.

- Епископът е господарят - задърдори Уилсън. - Обсебен от могъщия дух на Куба на инките, от конкистадора Франсиско Писаро от Трухильо.

Оранжевата светлина се засилваше и Уилсън зна­еше, че му остава съвсем малко време да обясни от какво се нуждае.

- За да видя Куба на инките с очите си, ще ми тряб­ва помощта ти да го намеря. Ще ми помогнеш ли?

- Ще ти помогна! - отвърна Хелена, мъчейки се да прескочи някакви натрупани кутии. Светлината на фенера блесна под вратата и сега тя различи Уил­сън, прикован към стената с ръце над главата. Видя и окования Хайръм Бингам. Както беше казал Уилсън, на пода лежеше гниещ труп.

В ключалката беше пъхнат ключ и механизмът се завъртя с металическо изщракване. Вратата посте­пенно се отвори и светлината нахлу в стаята, разкри­вайки още повече ужасите ѝ.

Лицето и дрехите на Уилсън бяха покрити с кръв и ясно си личеше, че е бил пребит лошо. На пода лежеше разлагащ се труп на жена с насинена разкъ­сана плът и отворени мъртви очи. Хелена пристъпи напред и усети как ѝ се повдига.

Хайръм се опита да се извърне от светлината, но нямаше къде да се скрие.

Епископ Франсиско се затътри в стаята и остави фенера в средата на пода. Хелена едва сега видя за първи път лицето му и по гърба ѝ пробягаха тръпки. Насочи вниманието си към настоящето и видя, че се намира в склад на хотела. Навсякъде имаше натру­пани кашони с документи и други боклуци и беше трудно да си проправя път през тях.

- Хана, пази вратата и не пускай никого при мен! - извика тя, докато избутваше някакви кашони и пристъпваше навътре. Съдейки по изражението на бодигарда ѝ, беше ясно, че я мисли за напълно от­качила.

Епископ Франсиско посочи.

- Виждам, че отново си се изцелил. - На изпитото му лице заигра усмивка. - Чудесна придобивка си.

Хелена най-сетне се добра до Уилсън, насочила пистолета си право към епископа.

На прага застана войник в синя униформа със златни копчета, несъмнено офицер. Дрехите му бяха вир вода. По широката периферия на шапката му още блестяха капки.

- Дръжте хората си назад - нареди епископ Фран­сиско. - Уилсън Даулинг е отговорен за ужасните злини на това място. Свалете оковите му, за да мо­жем да го пречистим.

Якият офицер остана на прага, загледан в обезо­бразеното тяло на пода.

- Капитан Гонсалес, свалете оковите му!

Силният глас на епископа най-сетне накара вой­ника да се размърда.

- Капитан Гонсалес! - каза Хелена. - Това е чове­кът, за когото ти казах! Той е! Според дон Ерависто ще убиеш най-хладнокръвно семейството му...

С ужасена и смаяна физиономия Гонсалес пристъпи в тъмницата. Тъмните му очи се присвиха към Уилсън.

- Аз те застрелях! - ядно каза той. - Трябваше да си мъртво, гнусно създание!

- Трябва да си бъдеш у дома при семейството ти - каза му Уилсън в отговор.

Капитан Гонсалес се втурна напред и заби при­клада на пушката си в гърдите му, като му изкара въздуха. Хелена се опита да се намеси, но ръката ѝ с пистолета мина право през капитана, без да направи контакт. Докато Уилсън висеше безпомощен на кит­ките си, ударите продължаваха да се сипят, този път по челото. Уилсън застена от болка, пред очите му ту притъмняваше, ту се проясняваше. За момент успя да зърне лицето на епископ Франсиско - кучият син се усмихваше.

- Достатъчно - каза най-сетне епископът. - Сва­лете оковите му.

Задъханият Гонсалес пъхна ключа в катинара и разкопча оковите. Почти изпаднал в безсъзнание, Уилсън се строполи на вонящия под.

- Не се съпротивлявай - увещаваше го Хелена. - Лежи. Отвън има твърде много войници, за да мо­жеш да ги надвиеш.

Гонсалес отново удари Уилсън по главата с пуш­ката си, после изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници.

- Запази спокойствие - подканваше го Хелена.

- Примирявам се със съдбата си - каза Уилсън, без да помръдне. Той обърна очи към епископ Франсиско, който стоеше над него. - Каквото и да пожелаеш от мен, ще се подчиня. Ти си Великият господар, Писаро от Трухильо, освободител на Куско, маршал на...