Кристофър Райд - Проклятието на инките

Когато влизаше в хотел „Монастерио“ от тясната алея, Хелена забеляза кралския герб на Испания, гравиран гордо в камъка до вратата. Навремето ис­панците бележели по този начин всичко, което при­надлежало на краля. Внушителните кедрови врати бяха високи и подсилени с по-твърда дървесина и ог­ромни месингови нитове. Зад тях имаше две модер­ни стъклени врати с емблемата на хотела върху тях.

Дъждът рукна внезапно и свирепо, докато порти­ерът отваряше стъклената врата. Хана вървеше десет крачки зад тях и пороят го хвана само за няколко се­кунди, но те бяха достатъчни да се намокри до кости.

- По тези места дъждът изобщо не се шегува! - каза той, докато влизаше и изтръскваше водата от тъмната си коса.

Хелена застана зад стъклото и се загледа в дъжда, който беше така свиреп, че по калдъръмената алея вече се бяха образували поточета. Внезапно я из­пълни съжаление при мисълта, че е пропуснала въз­можността да види Уилсън миналата вечер. Нямаше представа какво му се е случило и къде се намира сега. Тя се обърна към пищното фоайе и погледна към двете маслени картини в естествен размер, ук­расяващи високите стени. От дясната ѝ страна беше великолепна Дева Мария, а от лявата - спокойната фигура на Йосиф от Назарет; и двамата бяха обле­чени в дълги, свободно спускащи се одежди и имаха сияен ореол около главите си.

Отвън хотел „Монастерио“ изглеждаше сравни­телно обикновена сграда с двуетажните си варосани стени и голи каменни основи, които със сигурност бяха дело на инките. Едва когато влезе във фоайето, Хелена осъзна, че това е величествена ренесансова постройка на три нива с огромен вътрешен двор, около който имаше широки покрити алеи на две нива с внушителни арки и каменни колони, от които се от­криваше изглед към живописната и добре поддържа­на градина. В самия център се издигаше здрав на вид кедър, чийто ствол и зелени клони се издигаха наго­ре три пъти по-високо от покрива. Портиерът видя какво е привлякло вниманието на Хелена и отбеляза, че дървото било най-старото в Куско.

Избоботи гръмотевица и стените и подът се раз­тресоха. Дъждовната вода се стичаше по теракотените плочки в двора като четириъгълен водопад, от който беше трудно да се види отсрещната страна.

Единствената мисъл на Хелена беше как да се свърже отново с Уилсън.

- Управителят на хотела иска да се срещне с теб - каза Чад, след като се върна от рецепцията с титаниевата карта „Американ Експрес“ на Хелена. – Желае да се извини, че сме заседнали в хотела при Мачу Пикчу.

Зад нея любезно чакаха двама униформени слу­жители от персонала.

- Не искам да се срещам с никого - рязко отвърна Хелена. - Просто вземи ключа.

- Госпожица Каприарти е уморена - каза Чад, като се обърна към служителите. - Аз ще се настаня в съседната спалня, а господин Хана ще вземе стаята от другата страна.

- Не съм сигурен какво търсите - каза Хана на Хелена, - но знам, че ще постигнете целта си, ако положите достатъчно усилия.

- Разбери къде е бизнес центърът - отвърна Хе­лена.

Хана незабавно се отправи към рецепцията, а Хелена влезе в просторното лоби, което можеше да се сбърка със средновековна зала заради раз­мерите и конструкцията си. Каменният под бе зас­тлан с килими, вероятно от вълна на лама. Имаше множество удобни кресла и канапета, разположе­ни по двойки едно срещу друго. В центъра имаше колониална испанска маса с десет стола. Между каменните арки бяха окачени четири кръгли свещ­ника от ковано желязо. Над тях се виждаха голите дъски на горния етаж. В отсрещния край на поме­щението имаше огромна камина, която бе заредена с дърва и очакваше само драсване на клечка, за да се разпали.

На една от масите седеше някаква тийнейджърка и пиеше нещо от жълта чаша. Гледаше телевизия на айфона си - американски комедиен сериал, ако се съ­деше по гласовете.

- Знаете ли къде е бизнес центърът? - попита я Хелена.

Момичето вдигна очи.

- Ъъ... да. - Тя посочи. - Пресичате двора. - Ак­центът ѝ беше нюйоркски. - Бизнес центърът е от другата страна и надолу по стълбите. Можете да зао­биколите отстрани.

Хана се върна с брошура в ръка. Хелена посочи към двора.

- Знам къде е. Да вървим.

Шумът на дъжда бе оглушителен, а влажността едва се търпеше, когато излязоха на покритата алея. Хана вървеше до нея и се мъчеше да чете брошурата, без да изостава от Хелена.

- Пише, че хотелът бил построен върху дворец на инките. - Трябваше да повиши глас, за да бъде чут. Той се огледа и отново се зачете. - Мястото навре­мето се наричало Амару Кхала. - Произношението определено му създаваше проблеми. - Пише, че това била една от най-впечатляващите сгради на инките в Куско. Испанците я разрушили, за да използват ка­мъните за други постройки.