Кристофър Райд - Проклятието на инките

Някъде откъм стълбите се разнесе мъжки глас - говореше на испански.

- Трябва да го убием незабавно - успя да си пре­веде Хелена. Мъжът носеше военна униформа и но­сеше пушка.

- Ще го ескортирате до църквата, както поисках - отвърна свещеникът. - Ако се съпротивлява, ще го убиете.

- Vamonos! - извика войникът.

Десетки стъпки затрополиха надолу по стълбите. Хелена излезе в коридора, насочила пистолета към приближаващите мъже. С изключение на свещени­ка, всички останали бяха перуански войници. Лица­та им бяха мрачни. Нямаше логична причина Хелена да вдига оръжието си към хора, които бяха 106 годи­ни назад в миналото, но въпреки това тя го направи. Проблемът беше, че действията ѝ изкарваха акъла на Хана и той бе коленичил до нея, насочил пистолета си в същата посока.

Свещеникът с фенера се затътри бавно по голия каменен коридор, в който нямаше килими, осветле­ние и картини. По каменния под се бяха образували локви.

Хелена погледна назад в помещението, което сега беше бизнес център. Светлината беше достатъчна да види, че то няма врата - стаята беше празна и сте­ните бяха покрити с плесен. Ако Уилсън бе някъде тук, логично бе да се предположи, че е по-нататък по коридора. Хелена се затича в тъмното, водена от сла­бата светлина на фенера. След няколко метра стигна до тежка дървена врата. Имаше я както в миналото, така и в настоящето. Хелена посегна към дръжката и отвори.

В миналото вратата си остана затворена, но тя успя да мине право през нея.

Отново се озова в пълен мрак освен слабата иви­ца светлина, проникваща под вратата. Уилсън беше наблизо, усещаше го.

Куско, Перу

Тъмницата на манастира

17:55 ч.

24 януари 1908 г.

Уилсън погледна в тъмното към Хайръм, който отново се беше отпуснал и висеше на китките си. Тежката метална верига над главата на Уилсън из­глеждаше много яка и той се зачуди дали ще успее да откъсне оковите от камъка. Нямаше съмнение, че притежава достатъчно сила, за да огъне стомана, но китките му със сигурност щяха да се счупят, ако на­тисне прекалено силно и бързо.

Ако Хайръм чуеше опитите му да се измъкне, духът на Писаро щеше да разбере. Кубът на инки­те общуваше чрез ума на хората и затова всичко, което чуваше и виждаше Хайръм, беше достъпно и на духа Писаро. Със сигурност това беше при­чината да го видят как върви през Пласа де Армас. Кубът на инките не можеше да погледне в неговия ум и така го беше идентифицирал. Това бе и при­чината Хайръм Бингам да бъде окован на стена­та само на десет стъпки от него. Хайръм играеше ролята на шпионин по неволя и Уилсън трябваше да е много внимателен какво казва и прави пред приятеля си.

Той погледна обезобразеното тяло на жената на пода. От разлагащия се труп се носеше гадна воня и той си помисли, че са го оставили тук нарочно. Със сигурност тялото беше свързано с безумните плано­ве на Писаро.

Под тежката дървена врата постепенно се появи слабо сияние. Отначало Уилсън не беше сигурен какво вижда. Светлината се засилваше, но нямаше характер­ния оранжев цвят на фенер. Внезапно се появи фигура, която премина направо през дървото, като призрак.

Беше Хелена, с пистолет в ръка!

Уилсън искаше да ѝ извика, че е тук в тъмното, но знаеше, че Хайръм ще чуе всяка негова дума.

- Запази спокойствие - с равен глас каза Уилсън. - Тук съм.

Хелена се опита да определи откъде идва гласът, но беше ясно, че не вижда нищо в тъмното.

- Уилсън! Слава богу! Нищо не виждам - отвърна тя. В гласа ѝ ясно се долавяше тревога.

- Просто запази спокойствие - повтори Уилсън.

Хайръм застена и се изправи с мъка.

- Ще умрем тук - изхленчи той. - Китките ме болят ужасно. Само искам да ги разтъркам, толкова много ли искам?

Уилсън погледна към Хана.

- Няма да умрем в тази тъмница, Хайръм Бингам. Бог ще прати ангел да спаси и двама ни. Прекрасен ангел.

Хелена дишаше тежко.

- Уилсън, виждаш ли ме? - попита тя, загледана в тъмното.

- Виждам те - отвърна той.

- И какво като ме виждаш? - намеси се Хайръм.

- Идва някакъв свещеник! - панически каза Хе­лена. - С група войници, които трябва да те отведат! Разговаряха на испански и казаха, че ще те убият, ако не се подчиняваш!

- Виждам те - отново потвърди Уилсън. - Хайръм е окован за стената като мен. На пода има тяло на мъртва жена. Не мога да избягам.

Образът на Хелена бе забулен в мъглява бяла свет­лина.

- Как си окован за стената? - попита тя.