Кристофър Райд - Проклятието на инките

Рано или късно виновниците за смъртта на Кор­сел щяха да дойдат да видят плодовете на делата си, каза си Акла. Нямаше друг избор, освен да чака. И когато дойдат, тя възнамеряваше да научи онова, кое­то иска. Ако Виване бе мъртва, Акла щеше да отмъс­ти - такава беше традицията в свещеното племе на инките.

Докато се полюшваше с гневното движение на хо­рата около нея, Акла оставаше бдителна сред цялата необичайна суматоха на Пласа де Армас. Погледът ѝ не изпускаше никого и нищо. Не си позволяваше да пада духом.

Някакъв висок бял мъж си проправяше път през тълпата откъм булевард „Арекипа“. Дори от това раз­стояние Акла виждаше, че той не е с испански или южноамерикански произход. Докато мъжът вървеше право към нея, тя осъзна, че досега не е попадала на подобен човек. Беше висок и здрав, със светла кожа, правилни черти и сини очи, които оглеждаха лицата на множеството. Акла го следеше внимателно с пе­риферното си зрение и се запита дали загадъчната фигура, приближаваща катедралата, не е един от по­хитителите, които очакваше.

Вече беше близо, мина само на няколко крачки от нея. Беше красив по начин, който Акла не беше виждала досега. Определено идваше отвъд океана, но не можеше да каже откъде точно. Съдейки по из­ражението му, чужденецът беше идвал тук и преди, но никога при подобни обстоятелства. В студените му сини очи нямаше детска почуда, на лицето му не беше изписано нищо освен сурова решимост.

Кога ще погледне към Корсел Сантияна, запита се Акла. Нима не знае, че на камбанарията има прико­ван на кръст човек?

Синеокият излезе от тълпата и арогантно изкачи стъпалата на църквата. Един войник го приближи бързо и гневно му даде знак да се махне. Акла си запробива път през навалицата, за да вижда по-добре.

Синеокият най-сетне видя прикования за кръста Корсел. Акла веднага разбра по изумената му фи­зиономия и забавената крачка, че чужденецът няма нищо общо с отвратителното престъпление. Тя ог­леда отново площада, за да се увери, че не е пропус­нала нищо, докато вниманието ѝ беше насочено към високия непознат. Нищо не се беше променило и тя се премести отново, за да вижда по-добре. Чуждене­цът изкопчваше информация ог войника на стълби­те. Изглежда беше свикнал да получава това, което иска.

Ама че необикновен човек, отново си помисли Акла. Дори дрехите и шапката му не приличаха на нищо, което бе виждала досега.

Мъжът и младият войник разговаряха, но ли­цето на високия чужденец през повечето време не беше извърнато към нея. Разговорът продължи още известно време, след което синеокият най-сетне се обърна към събралата се тълпа. Разтревоженото му изражение показваше, че току-що е понесъл тежък товар на раменете си.

Най-неочаквано той се обърна право към нея! По­гледът му се спря точно върху Акла. Сякаш я беше разпознал сред стотиците лица в тълпата!

Оставена без избор, Акла тутакси клекна, за да се скрие. Започна да лази на четири крака между десет­ките мръсни крака, като смени неведнъж посоката, за да скрие къде се намира. Въпреки множеството около нея белият непознат веднага я беше открил. Как бе възможно това? Сякаш знаеше, че тя е там!

След като внимателно избра новото си място, Акла леко разтвори качулката си и бавно вдигна глава.

С разтуптяно сърце огледа многолюдния площад. Завъртя се в кръг, трескаво търсейки в тълпата ня­каква следа от белия чужденец.

Къде беше той?

Мъжът с искрящите сини очи сякаш се бе изпарил.

Куско, Перу

„Парк де ла Мадре“

11:12 ч.

16 януари 1908 г.

Забързан по калдъръма под тъмносивото небе, Уилсън зави наляво в поредната тясна уличка. От началото на XVII в. нямаше сведения за разпятия в Перу, но въпреки това тук, в Куско, през 1908 г. един гол мъж беше прикован за дървен кръст на камба­нарията на най-голямата църква в Южна Америка. Убийството на монсеньор Пера също не беше отбе­лязано, а Уилсън се съмняваше, че подобно събитие би било подминато от множеството историци от този период. Двата смъртни случая, които бяха свързани помежду си, му казваха, че историята се е отклонила ужасно от курса си.

- Горкият нещастник - промърмори под нос Уил­сън.

Изглеждаше малко вероятно Корсел Сантияна да е убиецът на монсеньор Пера. По ръцете му няма­ше порязвания, само ожулвания по китките и гле­зените от въжето или оковите. Под ноктите му не се виждаше кръв или мръсотия, това бе очевидно дори от разстояние. Синините по недохраненото му тяло бяха стари, съдейки по цвета и начина, по който бяха започнали да избледняват. Корсел беше пребит лошо, всъщност изглеждаше така, сякаш е бил пребиван седмици наред. Но въпреки това ня­маше драскотини или порязвания по лицето и врата си. Ако беше атакувал с нож свещеника в пристъп на безумие, както се твърдеше, със сигурност щеше да се нарани.