Кристофър Райд - Проклятието на инките

- След време ще видите, че съм прав. - Уилсън свали шапката си, от чиято периферия продължава­ше да капе дъждовна вода.

- Нека позная. - Хайръм го посочи с пръст. - Про­давач на застраховки?

Уилсън поклати глава.

- Журналист?

- Пак не познахте.

Хайръм се намръщи.

- Да не би да работите за жена ми? - Той посочи вратата. - Защото, ако е така, съветвам ви да си вър­вите.

- Не работя за жена ви.

- Нямаше да ми е забавно, ако работехте.

В началото на трийсетте, Хайръм имаше мръсноруса коса и високи скули; Уилсън си помисли, че изглежда добре, стига да не обръщаш внимание на немарливата му външност. Беше по-слаб и хилав, от­колкото беше очаквал, тежеше не повече от шейсет килограма. Носеше мръсна бяла риза - с вдигната яка - над жилетка, тънка червена вратовръзка, бежо­ви бричове за езда с накладки от тежка канава, които предпазваха кафявите му ботуши. Тъмното му сако беше метнато на облегалката на стола. Определено не беше подреденият изследовател, когото Уилсън очакваше да види.

- Нека да опитам отново - безизразно рече Бин­гам и отново напълни чашата си. - Вие сте... - Той млъкна и огледа внимателно Уилсън. - От Британ­ския музей, нали?

Уилсън седна на един сандък.

- Пак не познахте.

- Изглеждате ми доста спретнат и чистичък. Чужденец с нещо британско, предполагам, съдейки по акцента ви. - Хайръм започна да свива цигара, като сложи малко листче на лявото си бедро и взе щипка тютюн от кожената си кесия. - Минен ин­женер?

- Не ви бива в познаването - обяви Уилсън.

Хайръм повдигна вежда.

- Невъзможно е да работите за жена ми, сега го виждам. - Той обиграно наплюнчи с език листчето и го нави. - Тя мрази чужденци. Особено британците.

- Гарантирам ви, присъствието ми тук няма нищо общо с жена ви.

- Кой сте тогава?

- Името ми е Уилсън Даулинг.

- Бъдете така добър да ми кажете, Уилсън Да­улинг, как така срещата с вас е най-доброто нещо, което ще ми се случи? - Хайръм сложи цигарата в устата си и драсна клечка кибрит.

- Дойдох да ви заведа до изгубения град Вилкапампа - каза Уилсън.

Хайръм го зяпна, напълно забравил за кибрите­ната клечка, която бавно гореше между пръстите му.

- Вилкапампа, казвате?

- Запалете, преди да сте си изгорили пръстите - посъветва го Уилсън.

Бингам се усети, запали цигарата си и метна горя­щата клечка на дървения под.

- Размислих. Вие сте комедиант - каза той с иронична усмивка.

Уилсън му се усмихна в отговор.

- Не се шегувам.

- Какво можете да знаете за Вилкапампа, което вече да не знам? Аз съм най-големият експерт по инките в света. Несъмнено сте наясно с репутация­та ми?

Уилсън кимна.

- Знам кой сте. Но това не променя факта, че знам къде се намира Вилкапампа - отвърна той. - А вие не знаете.

- Така ли?

- И именно затова днес е щастливият ви ден.

Хайръм помаха с пръст.

- Много сте забавен! - Той духна облаче дим. - Търся Вилкапампа вече близо четири години. Ра­йонът се стеснява и съм близо до откриването му. Всичко е само въпрос на време.

- Изобщо не сте близо - отвърна Уилсън.

- И как точно разбрахте къде се намира Вилка­пампа? - поинтересува се Хайръм.

Уилсън се наведе напред, сякаш се канеше да му прошепне някаква тайна.

- Вече съм посещавал изгубения град на инките. И бих казал, че това прави мен най-големия експерт.

Хайръм отново издиша дълга струя дим.

- Срещал съм се с всеки пътешественик, бродил по тези места през последните четири години. Вие, приятелю, не сте един от гях.

- Бях тук, преди да дойдете в Перу - обясни Уил­сън.

- И не сте помисляли да разкриете на света из­губения град Вилкапампа ли? - саркастично попита Хайръм. - Нека сме наясно, става дума за изгубената столица на инките, която стотици изследователи от най-различни страни търсят още от времето, когато Писаро е стъпил тук преди повече от четиристотин години, нали така?

- Точно за нея - отвърна Уилсън. - Тук съм с една-единствена и съвсем проста цел... да ви заведа там, Хайръм Бингам.

- Значи днес наистина е щастливият ми ден! - изкиска се Хайръм.

- Нека се договорим - каза Уилсън. - Ако ви кажа нещо, което никой друг освен вас не би могъл да знае, ще си помислите дали да не ми се доверите. Как ви звучи?

Хайръм се намести в стола си и очите му проблес­наха развеселено.

- Ще се хвана на играта. Кажете ми нещо, което никой друг не би могъл да знае, и тръгваме оттам. - Той посочи с пръст Уилсън. - И дано да си заслу­жава!

- Знам, че жена ви е бременна - каза Уилсън. - С писмото на бюрото ви тя настоява или незабавно да се приберете у дома, или изобщо да не се връщате. Ако не се върнете във Вашингтон до април, смята да спре финансирането ви.