Кристофър Райд - Проклятието на инките

Хайръм грабна плика и провери печата.

- Да не сте ми чели пощата? - Той вдигна писмото към светлината, за да види дали не може да прочете буквите през плика.

- Не съм ви чел пощата.

- Работите за жена ми! Знаех си! Мисли си, че щом е дъщерята на великия Чарлз Л. Тифани, трябва да изпълнявам всичко, което каже. Не става така! Ка­зах ѝ го, преди да се оженим.

- Не работя за жена ви.

Хайръм сбърчи чело.

- Жените с пари са пословичният трън в задника. Такива са, казвам ви. Баща ми ме предупреждаваше! Оставих я да нарече експедицията „Панамерикански тихоокеански конгрес“, защото тя осигуряваше сред­ствата, макар че името е тъпо! Това би трябвало да е достатъчно, за да ѝ покаже колко ми пука.

- Трябва да ми се доверите - каза Уилсън в опит да го успокои. - Ако го направите, името Бингам ще стане синоним на най-големия изследовател в мо­дерната история. Ще бъдете невъобразимо прочут.

- Определено не бих отказал малко късмет - каза Хайръм, макар че още бе превъзбуден.

- Но първо трябва да приемете, че помощта ми върви със стриктни условия.

- Винаги има условия - със съмнение отбеляза Хайръм.

- Първо, никога няма да споменавате ролята ми в откриването на Вилкапампа. Трябва категорично да ми обещаете това. Второ, трябва да се закълнете да защитите Вилкапампа от онези, които ще поискат да се възползват от богатото наследство, оставено там. Трябва да бъдете пазителят на града.

Хайръм зачака за още изисквания, но Уилсън не каза нищо повече.

- Това ли е? - попита Бингам.

- Това е всичко - отвърна Уилсън. - Съгласен ли сте с условията ми?

Хайръм взе писалката си във формата на перо и започна да почуква с върха ѝ в попивателната хартия.

- Гледайте да не е някаква шега - каза накрая той.

- Не е шега.

- С цялото ми уважение, но мисля, че сте побър­кан. Ала предвид обстоятелствата, май нямам много за губене. И не съм толкова зает, че да не мога да слушам. Ако трябва да съм честен - прошепна той, - нямам представа къде да търся. Дотук всичките ми предчувствия ме излъгаха, но никога не бих го при­знал на когото и да било.

Хайръм стана от стола си, избута един сандък и разгъна голяма разръфана карта на пода. На нея бяха отбелязани планинските върхове и притоците в ра­диус триста и двайсет километра от Куско, при това доста детайлно.

- Кажете ми къде е Вилкапампа - настоя той.

- Картата ви е начертана от Антонио Раймонди - отвърна Уилсън. - Мястото го няма на нея.

Хайръм го погледна объркано.

- Това е най-точната карта на Перу, правена ня­кога.

- Вилкапампа се намира на северозапад от Куско, но долината около изгубения град не е отбелязана на картата.

- Увереността ми във вас намалява - призна Хай­ръм.

- Налейте ми чаша уиски - каза Уилсън. - И ще ви кажа какво знам.

- Знаех си, че сте пияч - рече с усмивка Хайръм. - Винаги познавам. - Като продължаваше да дими с цигарата си, той затършува някъде под бюрото, изва­ди мръсна чаша и набързо се опита да я избърше със също толкова мръсната си риза. - Харесвам хората, които пият. Показва характер. - Хайръм махна кор­ковата тапа на бутилката и напълни двете чаши до ръба. - Кажете ми къде е Вилкапампа.

Уилсън вдигна чашата си и погледна пламъка на газената лампа през кехлибарената течност.

- За ваше здраве.

- Наздраве - отвърна Бингам.

Уилсън гаврътна чашата и направи крива физио­номия, сякаш питието му беше силно.

- Ще ви дам информация, която никога досега не сте чували - започна той. - И цялата е истина. Изгу­беният град Вилкапампа се намира на северозапад от Куско, на един от високите върхове на Андите, над могъщата река на име Урубамба. Той е бил постро­ен по времето, когато империята на инките е била в разцвета си при владетеля Пачакути през 1438 г. През трийсетте и четири години, необходими за из­граждането му, градът бил дом на близо петстотин занаятчии, благородници и воини заедно със семей­ствата им. Когато внушителното планинско убежище най-сетне било завършено, било устроено празнен­ство, на което били поканени всички, свързани със строителството. Но празникът така и не се състоял. В навечерието му, докато повечето поканени спели, по заповед на самия Пачакути в града се вмъкнали маскирани убийци, които убили всеки мъж, жена и дете. Не бил пощаден никой.

Хайръм го слушаше с увиснала челюст.

- Всички следи от Града в облаците били зали­чени. Всички карти били изгорени, всяка написана дума в цялата империя била заличена.

- Момент - прекъсна го Хайръм. - Инките никога не са имали писменост.