Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Помня.

- Трябва да се откажеш от онова,което смяташ за прието.

Зловеща светлина на свещи изпълни десния неф.

- Моля те, нека видя лицето ти - замоли се епис­коп Франсиско, свел покорно глава. - Обеща ми, че ще мога да те видя в истинския ти облик.

- Стани от пода - заповяда гласът. - Тръгни на­пред.

Епископ Франсиско стана; насинените му колене го боляха от многократното коленичене през по­следните два дни. Отново тръгна напред, отначало с накуцване, но после ускори крачка. Не искаше да показва слабост.

- Продължавай, дете мое.

Епископът мина покрай съкровищницата, в която имаше дузина сияещи свещници, заобиколени от ве­ликолепни сребърни решетки, извисяващи се на де­сет стъпки. Скъпоценният метал, подобно на почти всичко останало в прекрасната църква, беше дошъл от претопени древни съкровища на инките. В цен­търа се намираше характерната фигура на пеликан, пронизващ с клюн собствено си сърце - символ на върховната любов и себеотрицание.

- Продължавай да вървиш, вече съм близо - избоботи гласът.

Епископът продължи напред покрай входа на риз­ницата.

- Спри и се обърни към мен - най-сетне каза гласът.

Сърцето на епископ Франсиско биеше бясно, до­като се обръщаше към стената от олтари и фрески. Погледът му затърси из десетте или повече свеще­ни картини, всички до една шедьоври. Исус, Йоан Кръстител, св. Лука с бика, Мария Магдалена, св. Матей и пасхалният агнец и св. Марко с лъва. На­края погледът му се спря върху огромната барокова картина на Тайната вечеря от майстора дон Маркос Сапата. Само тя беше дълга двайсет стъпки и висо­ка още повече.

Епископ Франсиско познаваше добре прочутата картина. Тя открай време бе една от любимите му в катедралата. Дванайсетте апостоли седяха на широ­ка маса с Исус в средата. Всеки държеше чаша с традиционното вино, но въпреки това храната бе типична за Андите. Плодът беше папая, пасхалното агне бе заместено с дива чинчила. Исус и апостолите бяха белолики с изключение на Юда, който бе изобразен по-тъмен. Твърдеше се, че това намеквало, че той е еретикът мавър, но от много години се говореше, че това зловещо, тънещо в сенки лице изобразява и нещо друго.

- Къде си, господарю?

- Точно пред теб - отвърна гласът.

Епископът се потеше обилно, докато разглежда­ше платното. Над събралите се фигури беше изгряла Витлеемската звезда и сияеше ярко през прозореца. В горната лява част беше изобразен разпнатият Исус и молещата се пред него Мария Магдалена - про­рочество за онова, което предстоеше. Епископът се прекръсти - чело, гърди, ляво и дясно рамо - и затърси в лицата на апостолите.

- Къде си, господарю?

Оглеждаше едно по едно загрижените и благого­вейни лица на светите мъже с надеждата, че няма да му се наложи да погледне в черните очи на Юда. От всички образи в картината единствено тъмното лице на апостола отстъпник не бе обърнато към Исус за напътствие. То гледаше навън, пронизващият му по­глед търсеше гледащия картината.

След като се вгледа във всяко лице, епископът знаеше, че му остава само един апостол. След дъл­го колебание той се обърна към плашещия образ на Юда. Мънкайки нещо на латински, епископ Франсиско погледна очите, които сякаш го пронизваха, и му се стори, че вижда в зениците им алено сияние.

- Аз съм господарят, когото търсиш,свещенико .

Епископ Франсиско се тресеше и беше така задъ­хан, сякаш бе изкачил тичешком двеста стъпала.

- Милост - насили се да произнесе той.

- Аз съм героят на тази велика страна! - извика гласът. - Но въпреки това името ми беше влачено в кал и нечистотии. Дойде време да се поправят злините, изсипани нечестно върху доброто ми име!

- Познавам те - промърмори епископ Франсиско и захлипа.

- Погледнилицето ми!

- Виждам те, господарю - изхленчи той.

- Погледни лицето ми! - изрева отново гласът.

От ухото на епископ Франсиско потече тънка струйка кръв и се спусна по врата му. Напиращите в очите сълзи внезапно се изляха на воля и всичко отново застана на фокус.

Тъмното лице на Юда се раздвижи, когато гласът заговори отново:

- Аз съм Франсиско Писаро от Трухильо. Неза­конен син на Гонсало Писаро Родригес де Агилар. Аз съм най-големият пътешественик и конкистадор. Назначен за маршал на Перу в лето Господне хиляда петстотин трийсет и второ от краля на Испания Карл Пети. Основателят на Лима. Покорителят на езичниците, донесъл християнството на диваците от Южна Америка. От този ден нататък моята воля е заповед за теб, свещенико.