Кристофър Райд - Проклятието на инките

Куско, Перу

„Парк де ла Мадре“

12:35 ч.

16 януари 1908 г.

След като напълниха с консерви и други припаси четири раници от кафява кожа, Уилсън и Хайръм се заеха да вържат багажа и да го натоварят на гърба на най-малкото животно. Другите две магарета бяха доста по-едри и по-добре пригодени за носене на хора.

- Мразя малките копеленца - заяви Хайръм. - Магаретата са най-упоритите и мизерни създания на тази земя.

Уилсън изпитваше облекчение, че може да говори за нещо друго, а не само да отговаря на въпроси за Вилкапампа. Беше открил, че за да задържи Хайръм съсредоточен, трябва да поддържа постоянен поток от суперлативи за великолепието на изгубения град и трудния и красив път дотам - като през цялото вре­ме му набива в главата какво огромно значение има предстоящото му откритие.

- Градът е кацнал на един хребет между два върха - обясняваше той, - откъдето се открива изглед във всички посоки. Няма друга по-внушителна естестве­на крепост. Нямам търпение да я видите с очите си.

- Нека първо стигнем дотам - отвърна Хайръм, докато нагласяше един ремък през задните крака на магарето и проверяваше дали пушката му е закрепе­на добре. - Обзалагам се, че Бог е решил здравата да се пошегува, когато е тръгнал да създава магарето. Накараш ли ги да направят нещо, можеш да си си­гурен, че ще се опитат да сторят точно обратното. Мизерни създания. - Хайръм се намръщи. - Малката гадинка, която ще яздите, е най-лошата от всички. Смятайте се за предупреден.

- Защо най-лошата? - попита Уилсън.

- Види ли някой нисък клон, ще гледа да мине под него, за да ви събори. Наложи ли се да се спешите, защото пътеката е твърде стръмна, ще се помъчи да се отскубне и да побегне обратно надолу. - Хайръм изгледа малкото кафяво магаре. - Както казах, малко копеленце. Неведнъж сме имали спречквания с него през годините, повярвайте ми. А ако вървите след него, ще ви срита, така че внимавайте. Единствено­то, от което разбира, е грубата сила.

Уилсън посочи магарето на Хайръм.

- Това по-добро ли е?

- Тя е направо ангел в сравнение с вашето, но пак си е с магарешки инат, да ме прощавате за шегата. Не е коварна като него... и не рита толкова много. - Той метна поредния си фас в дъжда.

Уилсън реши, че Хайръм не прилича и не се дър­жи като авантюрист. Интелектът му беше извън всякакво съмнение - имаше степени по история и политика от четири различни университета, вклю­чително Йейл и Харвард, а и в интерес на истината, беше страстен познавач, що се отнася до инките. Но въпреки това на Уилсън му бе трудно да приеме, че това е великият Хайръм Бингам III, човекът, който ще бъде сочен като най-големия изследовател и пъ­тешественик на модерната епоха.

- Мразя дъжда - промърмори Хайръм и се скри на верандата, за да си свие още една цигара.

- Да тръгваме - подкани го Уилсън.

- Имам си ритуали и трябва да ги изпълня - заяви Хайръм. Изпод широката периферия на шапката му се появи облаче дим. - Сега остава само уискито.

Той прекара следващите няколко минути в опити да закрепи голяма дървена кутия на гърба на мага­рето си, но заради проливния дъжд беше трудно да завърже дебелото въже с прост моряшки възел.

- Нямаме нужда от каса уиски - каза Уилсън.

Хайръм продължи да се мъчи с въжето.

- Казахте, че няма да ни има повече от седмица.

- Няма да ви трябват шест бутилки.

- Изпивам шест бутилки като едното нищо - от­върна Бингам.

- Ако тръгнем сега, преди залез слънце ще сме отметнали десетина-петнайсет мили - каза Уилсън.

Хайръм вдигна раздразнено ръце във въздуха.

- Един пътешественик се нуждае от уиски, за да се стопли! Вижте, или вържете това, или ще уредя носачи. Наистина мисля, че ни трябват носачи. Ни­къде не тръгвам без тях.

- Не ни трябват носачи - отвърна Уилсън, грабна въжето от мократа земя, прокара го под седлото на магарето и направи двоен възел. - Колкото по-малко хора знаят за Вилкапампа, толкова по-добре. Поне засега. - Той постави дървената кутия отгоре и бързо прокара края на въжето през халките.

- Обикновено носачите вършат тези неща - заяви Хайръм. - Оставям прибирането на багажа и устрой­ването на лагера на тях. Не мога да повярвам, че за­минаваме без помощници.

- Така трябва - каза Уилсън.

- И наистина ли не искате да взема карта? - попи­та Хайръм.

- Нали ви казах, картата на Раймонди не показва района, в който отиваме. Само гледайте да вземете компаса си. Той ще ви е напълно достатъчен.