Кристофър Райд - Проклятието на инките

Гонсалес осъзна, че е коленичил само на няколко стъпки от петното на пода и инстинктивно се дръпна назад.

- Искали сте да ме видите? - попита той и неясно защо, сърцето му се разтуптя по-силно.

Епископът изглеждаше напълно спокоен, заста­нал с ръце пред себе си с преплетени пръсти.

- Винаги сте били добър човек - каза той, под­чертавайки всяка дума. - Вие сте добър християнин, който води честен и почтен живот. Познавам семей­ството ви от много години, както познавам безброй други достойни семейства в нашия голям град. От­както се помня, служа на Бог и на тази велика църква с всичко, с което разполагам. Живях целомъдрено, както Бог би искал от мен. Помагах на бедните, да­вах подслон на бездомните, утешавах скърбящите. - Той посочи към високия таван. - И най-важното, връщах вярата на онези нещастници, които бяха изгубили пътя. Светото писание беше моята утеха и наставник.

Капитан Гонсалес неволно си помисли за собст­вените си невръстни деца - двамата си синове и прекрасната си дъщеря, която бе кръстена между тези стени само преди шест месеца. Мисълта за ус­михнатите им лица неочаквано стопли сърцето му, което точно в този момент сякаш не беше на място­то си.

- Носих Христовия кръст през целия си живот независимо от тежестта му - продължи епископ Франсиско, като говореше все по-страстно. - И ни­кога не съм се поколебавал да посегна към меча, ако е необходимо, за да защитя Светия, Неговата църква или любимото Му паство. - Епископът по­сочи с отворена длан към петното на пода. - Но дори с Божията воля на моя страна, в Неговия дом се случиха неща, които хвърлят черна сянка над тази църква. По волята Божия този мрак може да бъде победен само ако се предприемат драстични действия.

Епископът пое дълбоко дъх и направи опит да се успокои. Гласът му отново стана спокоен. Трептя­щата светлина на свещите осветяваше изпитото му лице.

- Разбирам, че от самото начало бяхте против разпването на Корсел Сантияна. И че сте поиска­ли тялото му да бъде свалено от стената на църк­вата.

Последва дълго мълчание, преди Гонсалес да от­говори.

- Точно така, епископе. Селяните вече не могат да сдържат мъката си и нещо трябва да се направи.

- Ще сторя каквото е необходимо - направо от­върна епископът.

- Може да действате според Божията воля - про­дължи Гонсалес, - но не и според закона... а това е проблем и за двама ни.

- Имам пълната подкрепа на паството си! Само се вслушайте в страстните им гласове и ще чуете одо­брението им за моите действия.

- Местните скърбят за смъртта на монсеньор Пера. Те не знаят как иначе да реагират, освен да крещят обиди. Гневни са и го показват. Но не бива да забравяте и че Корсел Сантияна беше много ува­жаван млад мъж. Знаете го. И докато жителите на Куско са гневни, ще им бъде трудно да разберат как е възможно той да е убил монсеньор Пера. В моменти като този Църквата трябва да покаже състрадание и прошка, а не да подклажда омраза.

Епископ Франсиско се усмихна едва-едва.

- Честността ви е оценена, капитане. Вие сте добър човек. Изглежда обаче, че добротата ви пре­чи да видите истината, че Корсел Сантияна е бил обладан от дявола, когато е убил монсеньор Пера. Корсел Сантияна е накълцал лицето и тялото на монсеньора с такава жестокост и омраза, че онова, което беше останало от добрия свещеник, бе почти неузнаваемо. Дори има подозрения, че Сантияна е ял от тялото на монсеньора, толкова много кръв и плът имаше в устата му. Няма спор, че Корсел Сантияна е извършил това ужасно престъпление и че тялото му трябваше да бъде пречистено от обладалия го дявол. - Епископ Франсиско отново пое дълбоко дъх. - Слава на Бога - каза той и се прекръсти.

- Аз съм богобоязлив човек, епископе, и не ис­ках да покажа неуважение. Но законът не позволя­ва разпъване на кръст, независимо колко ужасно е престъплението. Този човек дори бе лишен от съдебен процес, който според мен беше наложи­телен.

- Корсел Сантияна е виновен! - извика епис­копът и гласът му отекна във всички посоки. - Това е единственият начин, по който душата му да бъде пречистена! Само така Сантияна ще може да отиде на небето след подобно злодеяние. Жи­веем в мрачно време, капитане. Навсякъде около нас дебне ужасно зло. На злите хора и злите де­яния трябва да се отговори със сила. - Той посочи сводестия таван. - Бог е спасителят на душите и Той няма да остане неуважаван нито от вас, нито от когото и да било! В края на краищата, тази църква е нищо без вярата и подкрепата на своите последователи. Паството трябва да се застъпи за църквата си. Готов ли сте да го направите онова, което е необходимо?