Кристофър Райд - Проклятието на инките

Чад Чадуик беше на трийсет и три, бивш седмобоец от олимпийския отбор на Съединените щати. Тя бе фаворитка за златния медал на игрите в Пекин през 2008 г., но дребна травма в гърба бе прекъснала тренировките ѝ по мятане на копие, което беше най-добрата ѝ дисциплина. Накрая беше принудена да се откаже от участието в игрите. Чад беше стройна и мускулеста, с масивни прасци и огромни рамене. Вече професионален бодигард, тя представляваше внушителна фигура, висока метър и осемдесет, с бледа кожа и изрусена щръкнала коса. Изражението ѝ бе каменно и постоянно намръщената ѝ физионо­мия с нищо не смекчаваше външния ѝ вид. Подобно на всички добри телохранители, Чад не изпускаше никого от поглед и през цялото време беше нащрек. Винаги носеше добре скрито оръжие, а в раницата ѝ имаше допълнителни муниции, комплект за оказване на първа помощ, маломощна зашеметяваща граната и голямо количество консерви с риба тон в изворна вода - ядеше по 200 грама на всеки три часа, с точ­ност до минутата.

- Трябва да поддържам метаболизма си постоя­нен - беше обяснила на Хелена. - Рибата тон е чист протеин. Поддържа мускулната ми маса и не позво­лява натрупване на мазнини.

Пабло, от друга страна, изглеждаше много мил човек. Хелена предполагаше, че е в края на четиресетте, със смесена испанска и места южноамерикан­ска кръв, вероятно потомък на инки. На испански хората от смесен произход се наричаха mestizos (Метиси (исп.) - Б. пр.). Лицето му беше плоско, с характерна тъмна кожа. В сравнение с Чад беше много дребен, малко над ме­тър и шейсет и пет. Друг признак за произхода му бе, че открито заемаше страна, щом стане въпрос за испанското завоевание начело с конкистадора Фран­сиско Писаро през 1532 г.

- Нашествениците дошли в Южна Америка с единствената цел да намерят злато - разпалено заяви той. - И Писаро най-безмилостно убил добрия вла­детел Атауалпа, макар че откупът за него бил вече платен. Конкистадорите са били мръсни свине!

Хелена намери коментара му за забавен, имайки предвид, че самият Пабло беше наполовина испанец. Даде си сметка, че Франсиско Писаро не е особено харесван в Перу въпреки факта, че е основател на Лима и е донесъл християнството в Южна Амери­ка. Съдейки по кръста на врата на Пабло, той беше ревностен католик като повечето си сънародници, но въпреки това мразеше Писаро с цялото си същество.

Луксозният влак беше кръстен на покойния Хайръм Бингам, учения от Йейл, открил цитаделата Мачу Пикчу в началото на миналия век. Хелена има­ше книга за него в електронния четец в чантата си и смяташе да я прочете. Американският изследова­тел живял благословен живот, пълен с много успехи. След епохалното си откритие в Перу Бингам станал губернатор на Кънектикът и дългогодишен сенатор. Говореше се, че именно той вдъхновил Стивън Спилбърг да създаде поредицата си за Индиана Джоунс.

Облицовката на влака бе в кралско синьо, докато столовете, кушетките и завесите бяха от бежов ве­лур. Влакът се теглеше от един-единствен дизелов локомотив и имаше само три вагона - вагон-ресто­рант, салон и наблюдателен вагон отзад. Пътници­те можеха да стоят на откритата площадка и да се наслаждават на извисяващите се върхове на Андите, докато влакът се спускаше от високото плато на Кус­ко към речната долина.

Група от двайсетина души, неколцина по-възраст­ни мъже и още толкова млади жени се бе натъпкала в последния вагон, танцуваха и припяваха страстно на бързата мелодия на китарист и енергичен бонго барабанист, които свиреха испанска версия на парче на „Джаксън Файв“.

Хелена реши, че музиката едва ли може да е по-лоша.

Пътуването от Куско до подножието на Мачу Пикчу обикновено продължаваше пет часа, но има­ше съобщения за силни дъждове и наводнения по-нататък в долината. Пабло им беше казал, че пътува­нето може да продължи и осем часа, ако времето не се оправи.

Макар че беше все още утрин, небето бе започна­ло да потъмнява. Дъждовни капки забарабаниха по прозорците на вагон-ресторанта и Хелена инстинктивно притисна пръсти в стъклото, когато лекият дъжд премина в тежък порой.

- Май ще видим сериозна буря - каза Пабло, загле­дан навън. - Дъждът идва от запад, което не е добре.

- Има ли опасност от наводнение? - попита Чад.

- Няма от какво да се безпокоите - отвърна Па­бло. - Във влака пътуват много важни хора. Muy importante! Ще се погрижим за всичко необходимо.

През следващите двайсет минути пороят се заси­ли и небето се смрачи още повече. Влакът мина през поредната тясна клисура, пресичаща склона, която вече беше пълна с вода от двете страни на релсите.