Кристофър Райд - Проклятието на инките

Веднага щом Чад го спомена, Хелена си даде сметка, че е права.

- Намерих следи от него около мивката. Предпо­лагам, че се опитват да не го показват, но не е тол­кова лесно, когато поемат такива количества. Някои направиха поне пет курса до тоалетната, откакто се качихме на влака.

- Много често пътуват с този влак - каза Пабло и се наведе още напред в усилието си да бъде дискре­тен. - Те са от много влиятелна перуанска фамилия. Всички ги познават, така че е най-добре да не им се бъркаме.

- Вземат наркотици - каза под нос Чад. - Ако про­дължават в същия дух, скоро няма да са влиятелна фамилия.

- Стига да не пеят и да стоят по-далеч от нас, да правят каквото си искат - прошепна Хелена.

- Избягвай да ги поглеждаш - посъветва я Чад.

Хелена кимна. Бръкна в сака си, отвори аптечката за из път и лапна два аспирина. Главата я мъчеше ужасно и се нуждаеше от нещо, за да успокои болката.

- На слизане линията минава през три серпентини - каза Пабло в опит да смени темата. - На някои места това е най-стръмната част от пътуването.

В същия момент влакът рязко наби спирачки. Всички политнаха напред, няколко чаши изпопадаха от количките и вагоните се разтресоха от внезапното спиране. Чу се мърморене и недоволни викове, ко­гато скъпоценният алкохол се разля по покривките. Хелена едва успя да удържи чашата си да не се изплиска.

Влакът стоеше на място, а сервитьори и серви­тьорки сновяха из вагона с кърпи и бършеха разля­тото. Дъждът продължаваше да барабани по покрива като милион малки барабанисти... Времето бавно се изнизваше, но влакът не помръдваше.

Персоналът често поглеждаше през прозорците и Хелена заключи, че не е обичайно влакът да спира тук. Намираха се на сравнително равен участък - до тях имаше открито пространство с проста дървена колиба в средата. Червеникави канари с различни форми и размери - някои масивни, издигащи се на около три метра височина - осейваха пейзажа. Пабло избърса прозореца от своята страна, от която имаше отвесна гранитна стена, надвиснала страховито в мъглата. Гигантските канари се бяха откъртили от скалата някъде в далечното минало и бяха паднали по сегашните си места.

- Мястото не ми се вижда особено подходящо за спиране - обяви Чад.

- Las rocas estan bloqueando camino!- обади се мъжки глас.

- По релсите има нападали скали - преведе Пабло и ги погледна разтревожено.

Хелена знаеше достатъчно езика, за да разбере.

Дискусията на испански продължи, след което ня­кой извика:

- Todos los hombres deben ayudar a moverlas!

- Викат персонала да излезе навън - преведе Па­бло. - Ще разчистват камъните.

Главоболието на Хелена се засилваше все повече, докато влакът продължаваше да не помръдва. Тя зна­еше, че аспиринът ще подейства след време, и реши да стане и да се разходи. Избърса отново прозореца и погледна съборетината в далечината - беше цялата обрасла в бурени, вратата бе паднала от пантите си, няколко дъски на покрива липсваха.

- Скоро ще продължим - добави Пабло. - Подоб­ни инциденти са се случвали и преди.

Хелена стана и оправи жилетката си.

- Ще изляза да поогледам - обяви тя, мъчейки се да звучи по-добре, отколкото се чувстваше.

- Не бива да излизаш - отвърна Чад. - Може да има нови срутвания, особено при дъжд като този.

- Трябва да изчакате тук - обади се Пабло. - Мно­го по-безопасно е.

- Излизам - каза Хелена. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне. - Достатъчно дълго седях завряна тук.

Чад и Пабло се спогледаха.

- Наистина не мисля, че идеята е добра... - започ­на Чад.

- Определено не е - съгласи се Пабло.

- Чад - сурово рече Хелена. - Излизам. Това гла­воболие ме подлудява и имам нужда от глътка чист въздух.

Чад кимна.

- Ще станете вир вода - каза Пабло. - Същински потоп се излива от небето. За секунди ще подгизнете до кости.

Хелена посочи към задната част на вагона и тръгна.

- Имам нужда от чист въздух.

- Ще взема чадър - каза Чад.

Началник-влакът любезно се опита да попречи на Хелена да излезе, но тя нареди на Чад да отвори задната врата и двете излязоха на свързващата платформа между вагоните. Беше неприятно топло в сравнение с прохладата вътре и въздухът беше леп­кав от високата влажност. Шумът на дъжда бе оглу­шителен. Хелена отвори мижавия чадър, който наме­ри във влака, слезе по стълбата и стъпи на шистите, образуващи насипа на линията. Дъждът пердашеше толкова силно по чадъра, че едва не го изтръгваше от ръката ѝ, и тя усети как панталоните ѝ бързо подгизват от коленете надолу.