Кристофър Райд - Проклятието на инките

Здесь есть возможность читать онлайн «Кристофър Райд - Проклятието на инките» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Проклятието на инките: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Проклятието на инките»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Последната мисия на Надзирателя...
Задъхан екшън – приключение с пътуване във времето в изгубения град на инките.
Годината е 1908 и Кубът на бога слънце, скрит в Перу в продължение на повече от 500 години, е откраднат. Изработеният от чисто злато прокълнат артефакт има способността да контролира умовете на хората – и целта му е кърваво отмъщение. Най-могъщият човек в Южна Америка, епископ Франсиско, става негов роб. Един човек е разпнат. Невинни биват избивани. Перуанската армия е мобилизирана. Всички са изплашени.
Само един човек е неуязвим за разпространяващото се зло – Уилсън Даулинг, Надзирателят, човекът от бъдещето, който трябва да изпълни серия жизненоважни мисии, кодирани в свитъците от Мъртво море...

Проклятието на инките — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Проклятието на инките», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Уилсън протегна натъртените си длани към тан­цуващите пламъци, за да ги изсуши. През послед­ните десет часа трябваше да пляска Диабло по зад­ницата, за да накара инатливото малко магаре да върви по калната пътека. Камшикът не действаше, смушкването с пети в хълбоците също. Дори кога­то тръгнеше, Диабло вървеше бавно не повече от минута, след което отново спираше. Един час след потеглянето на Уилсън му идеше да зареже Диабло, но Хайръм настоя магарето му да остане с тях и обеща, че нататък щяло да стане по-сговорчиво. Но ако изобщо имаше някаква промяна, тя беше към по-лошо.

Огънят се разгоря хубаво и Хайръм най-сетне спря да се оплаква и се облегна на седлото си с ди­мяща цигара в едната ръка и бутилка „Тенеси“ в другата. За нула време се съблече, оставайки само по парцаливо бельо, и провеси мокрите си дрехи на гредите, без да го е грижа за пушека.

- До кой връх се намира Вилканампа? - попита Хайръм.

- Наричат го Мачу Пикчу на кечуа, което означава Старият връх - отвърна Уилсън.

Хайръм се загледа в пламъците.

- Старият връх... харесва ми. - Той отпи глътка уиски. - Жалко, че вече си има име. Така се става истински прочут, когато кръстят връх на името ти. Президентът Макинли ще живее вечно, след като най-високият връх в Щатите е наречен на него. В Аляска е, нали знаеш? А той дори не е стъпвал там!

Подаде бутилката на Уилсън, но той отказа с махване на ръка.

- Ще ти помогне да се стоплиш - каза Хайръм и отново подаде бутилката. - Хайде, пийни!

Уилсън отпи бърза глътка и му върна бутилката. Топлината на уискито се плъзна по гърлото му - приятно усещане, след като бе мокър и премръзнал тол­кова дълго.

- Прав беше за магарето - призна Уилсън. - Вбе­сяващо малко копеле.

Хайръм се ухили.

- Страхотно удоволствие е да гледам сблъсъка на неговата воля с твоята.

- Утре можеш ти да го яздиш.

- Не, благодаря - отвърна Хайръм. - Искаше магарета, дадох ти магарета. Аз решавам кое да яздя. Стига за това, кажи ми отново колко прочут ще стана.

- Колкото Томас Джеферсън - отвърна Уилсън.

Хайръм се усмихна.

- Томас Джеферсън ... Дори не ми пука дали лъ­жеш - каза той и се облегна назад. - Просто ми ха­ресва мисълта да съм прочут. Мисля, че определено би ми отивало.

- Ще бъдеш известен като откривател на изгубе­ния град на инките - продължи Уилсън. - Нещо не­чувано и невиждано досега.

Хайръм сбърчи чело.

- Просто от любопитство, щом това откриване на Вилкапампа е толкова важно и с него вървят толкова възхвали и почести, защо ти самият не го оповестиш на света? Ти би могъл да се увенчаеш със славата.

- Това не е моята съдба, а твоята - отвърна Уил­сън.

- Ти пък какво знаеш за съдбата ми?

- Знам повече, отколкото си мислиш - рече Уилсън.

- Какво трябва да означава това?

- Ще го кажа по този начин... във вселената има една по-висша тъкан. И ти си част от откриването на Вилкапампа, независимо дали ти харесва или не.

- Откъде можеш да знаеш каква е съдбата ми? Какво изобщо означава това? Част от какво? За как­ва „тъкан“ говориш? - Хайръм направи кавички с пръсти, за да наблегне на думата „тъкан“. - Откъде изобщо знаеш къде се намира Вилкапампа? Откъде знаеш, че жена ми е бременна? Много странен човек си, Уилсън Даулинг.

- Достатъчно е да знаеш, че аз също имам своя­та роля в откриването на Вилкапампа. Ще те заведа там... а ти ще свършиш останалото. Повече не мога да ти кажа. - Уилсън посочи Хайръм с пръст. - И никога не бива да споменаваш името или ролята ми.

Хайръм наклони глава настрани.

- Не мога да реша дали говориш дивотии или не. Наистина не мога. В много отношения звучиш толкова достоверно. Обикновено детекторът ми за глупости е доста ефективен. - Хайръм въздъхна. - Предполагам, че времето ще покаже.

В нощта избоботи гръм, силният дъжд не преста­ваше да барабани по обшивката на покрива.

Хайръм се огледа.

- Да открием тази барака си беше късмет, призна­вам го. - Нямаше как да разбере, че Уилсън знаеше за съществуването на бараката още преди да тръгнат от Куско. Бележките към мисията я описваха като мястото, на което да прекарат нощта.

Огънят силно изпука и един жив въглен излетя, като пропусна Уилсън на милиметри и се удари в стената. Уилсън го вдигна с вилицата си и го хвърли обратно в буйния огън. Обърна седлото, за да изсу­ши другата му страна, и отново седна. През цялото време усещаше погледа на Хайръм върху себе си.

- Атлет ли си? - попита Хайръм.

- Не, не съм - отвърна Уилсън.

- Целият си само мускули. - Хайръм издиша дъл­га струя дим и хвърли цигарата си в огъня. - Моето телосложение е много по-добре пригодено за дълго­срочни пътешествия из пустошта на Южна Америка. Веднъж не ядох цяла седмица... бас държа, че ти не би успял.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Проклятието на инките»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Проклятието на инките» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Стивън Кинг - Проклятието
Стивън Кинг
libcat.ru: книга без обложки
Кристофър Райд
Ф. Уилсън - Проклятието
Ф. Уилсън
Матю Райли - Храмът на инките
Матю Райли
Кристофър Паолини - Наследството
Кристофър Паолини
Кристофър Паолини - Първородният
Кристофър Паолини
Кристофър Райх - Правилата на измамата
Кристофър Райх
Отзывы о книге «Проклятието на инките»

Обсуждение, отзывы о книге «Проклятието на инките» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x