Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Всемогъщият да има милост към вас - каза епис­коп Франсиско, докато ръсеше вода от аспергилума към семейството на Гонсалес.

В този момент времето забави хода си и ангелска­та песен на хора се превърна в студена тишина. Съ­вършените блестящи капчици вода сякаш увиснаха във въздуха, докато Гонсалес гледаше как заразеният поглед на свещеника се обръща към жена му. Зла ус­мивка докосна за миг устните на епископа и погле­дът му се плъзна надолу към малкия сребърен кръст на шията и закръглените ѝ гърди. След това се насо­чи жадно към трите малки деца на Гонсалес, седящи на предната редица. Капитан Гонсалес искаше да из­тегли сабята си и да съсече епископа - или каквото бе той. Инстинктът му казваше какви ужасни сцени се разиграват в извратения му ум. Гонсалес стисна дръжката на сабята, но колкото и да се опитваше, не можеше да извади оръжието от ножницата.

Внезапно светената вода пръсна лицето му и го зашемети. Той се сви и усети нещо горещо и мокро по панталона си - беше се напикал и топлата урина попиваше в плата и се стичаше надолу по бедрата му. Погледна безпомощно епископа, чийто поглед бе фиксиран върху капчиците вода, искрящи върху съвър­шената кожа на шията и гърдите на жена му. Времето внезапно отново потече нормално и капитан Гонсалес се озова загледан право в очите на епископ Франсиско.

В този момент беше невъзможно да различи реал­ното от нереалното.

- Прости греховете ни - с дълбок глас произнесе епископ Франсиско - и ни дай вечен живот.

Сарита и трите деца прилежно отвърнаха „Амин“. Капитан Гонсалес не можеше да произнесе нито дума. Просто седеше, сърцето му биеше бясно, ус­тата му беше пълна с жлъч заради пълната му без­помощност.

Епископът отмести поглед и продължи по пъте­ката, като ръсеше вода към паството си и повтаряше молитвите.

Сарита избърса капчиците светена вода и се прек­ръсти.

- Защо не каза амин? - попита тя съпруга си, оче­видно разтревожена от държането му. Тя се наведе към него, за да не я чуят околните. - Водата те поръ­си, сигурна съм. Защо не каза амин?

- Водата не беше свята - отвърна Гонсалес. Ръце­те му се тресяха.

- Как така не е?

Очите на Гонсалес започнаха да се пълнят със сълзи и на челото му изби пот.

- Нещо изобщо не е наред, любов моя. Трябва да ми повярваш. Изобщо не биваше да идваме.

Сарита докосна челото на съпруга си.

- Гориш! - прошепна тя. - Трябва веднага да те прибера у дома.

Епископът и свещениците междувременно бяха стигнали до последния ред и се връщаха към предна­та част на църквата. Гонсалес избута ръката на жена си и избърса старателно потта от лицето си.

- Ще останем! - каза той, чувствайки как силата му се възвръща. - Не се безпокой за мен - прошепна и стисна крака ѝ толкова силно, че тя нямаше друг избор, освен да се подчини.

Епископ Франсиско бавно изкачи сребърните стъпа­ла на олтара и отново погледна надолу към паството.

- Настъпили са мрачни времена за Куско - рече той и гласът му отекна във всички краища на църк­вата. - Това е изпитание за характера ви. - Погледът му отново се спря върху капитан Гонсалес. - Исус разкри милостта Божия със Своето състрадание и изцеление. Когато хората са уязвими, премръзнали и сами, на тях им е трудно да разберат милостта Бо­жия. Невинните се мъчат да оцелеят в свят на злото и често са третирани като агнета за заколение. - Сега той говореше много бавно. - Тях ги съжаляват. Но Христос казва: „Аз бях гладен и жаден. Аз бях стран­ник. Аз бях невинен“. В Евангелие от Матей Исус от­връща на онези, които се нуждаят най-много от Него - на потъпканите, на слабите, на болните, на скърбя­щите и оплетените в мрежата на греха. Отвръща им със закрила и безкрайно състрадание. Това ще дам на всеки от вас. Това е Божието обвързване на този ден. В името на Христа, амин.

Монсеньор Доминго отново се качи бавно на ам­вона, за да поведе молитвата.

- Всички да станат за Символа на вярата - каза той с разперени ръце.

Когато всички станаха, паството започна в един глас:

- Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята...

Капитан Гонсалес последен стана от мястото си. Правеше всичко по силите си да каже думите, но беше разсеян и смутен от топлата пикня, която бе измокрила панталона му и се стичаше в ботушите. Помъчи се да си възвърне самообладанието и накрая се замоли с останалите, които произнасяха бавно и отчетливо думите.

- Вярвам в Светия Дух, в светата Католическа църква, в причастието на светците, в опрощаването на греховете, във възкръсването на тялото и във веч­ния живот. Амин.