Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Да вървим - каза Уилсън и подкани Хайръм да премине.

По изражението на Хайръм беше ясно, че идеята никак не му допада.

- Не обичам височините, да знаеш - извика той, но след малко увещания се отпусна на четири крака и бавно изпълзя през моста, като през цялото време стенеше и пъшкаше. Когато стигна другата страна, Уилсън му помогна да се изправи.

- Сега се намираш във Вилкапампа - обяви Уил­сън. - Толкова важен град, че всеки, участвал в строежа му, бил убит, за да остане местоположени­ето му в тайна. Град, заради който била унищоже­на цяла писменост и всичко записано с нея. Твоята роля е да представиш това място на света, Хайръм Бингам.

- С най-голяма радост ще споделя славата с теб - каза Хайръм. - Не съм толкова алчен, колкото си мислиш.

- Скоро ще трябва да те оставя - отвърна Уилсън. - Ти ще направиш карта на това място и после ще се върнеш сам в Куско.

Хайръм го погледна сащисано.

- Ще ме оставиш? Как ще се върна в Куско от това място, по дяволите?

Уилсън посочи към залязващото слънце.

- На около три мили натам, зад онзи хребет, има малка църква на брега на Урубамба. Нарича се „Бо­городица милостива“. В нея има свещеник на име отец Маркос, който ще ти помогне. Сигурен съм, че ще успееш да се върнеш сам в Куско.

- Църква... тук ?

- Отец Маркос ще ти намери водач, който ще те отведе обратно у дома.

- А ти къде отиваш?

- Нали ти казах, аз също си отивам у дома.

- Следвах те през онази джунгла, Уилсън, през всичко това . - Хайръм посочи надолу към гората на облаците. - И сега ще се разделим? Та аз тъкмо започнах да те харесвам!

- Така трябва.

- Харесва ти да ме държиш на тъмно - оплака се Хайръм. - Знам, че ти харесва. Много е смущаващо как летиш и скачаш насам-натам, сякаш можеш да излъжеш смъртта или нещо такова. Ненормално е. А сега ми казваш, че ме оставяш да се оправям сам. Без никаква подкрепа и провизии!

- Изпълних своята част от уговорката, нали? - Уилсън посочи към огромната цитадела. - Вилкапампа е тук, както казах, че ще бъде, а ти ще станеш герой.

Той тръгна по тясната тераса през папратите и тревата. Вървеше на север по самото било в посока към Уайна Пикчу.

- Не е там работата - разпалено рече Хайръм. - Тръгнахме на това пътуване заедно и трябва да го завършим заедно.

- Виж, Хайръм, съжалявам. Ако ще ти послужи като някаква утеха, сигурен съм, че ще се добереш до отец Маркос и без мен. Яздил си магаре от Сантяго до Куско, за бога. Това са хиляди мили. Със сигур­ност ще намериш пътя до църква само на три мили оттук.

Хайръм погледна към насечения терен.

- Но бях на магаре, а това тук е различно. Каквото и да си мислиш, не ме бива за ходене по планини­те. - Величествените руини наоколо го разсеяха. - Виж само това място... Господи! И освен това с мен имаше десет носачи, докато пътувах от Чили, както и трима учени от Йейл. Не може да се каже, че съм бил сам. А и Диабло беше с мен, Бог да даде покой на малката му досадна душа.

Уилсън чу ромона на вода и отмести тревата, раз­кривайки бърз поток, течащ по изкуствен канал. На­веде се, потопи пръсти във водата и я вкуси.

- Ето една от причините всичко да расте така до­бре тук. - По околните склонове и върхове на същата височина не се виждаше почти никаква растител­ност.

Уилсън прескочи едно дърво, което бе паднало, защото поддържащата стена зад него беше поддала.

- Ще те заведа до една много специална сграда, ето там.

- Не мога да повярвам, че ще ме изоставиш - из­стена Хайръм.

- Нарича се Храмът на слънцето.

- И в Куско има Храм на слънцето - отвърна Хай­ръм. Измина мълчаливо няколко крачки и отново за­говори. - Виж, ако дойдеш с мен в Куско, обещавам да поделя славата с теб. Така и ти ще станеш прочут.

- Вече ти казах, никога не съм бил тук.

- Не можеш да ме оставиш сам! - изплака Хайръм.

Уилсън се спусна по няколко силно обрасли стъ­пала. Пред него теренът буквално политаше надолу към далечната долина.

- Хайръм, сега ще видиш една от най-великите сгради на древния свят.

Уилсън не подозираше, че амазонката воин Акла, горд трибун на Девиците на слънцето, се намира на не повече от двайсет крачки от него, на платото от­горе. Тя и трите ѝ спътници бяха сложили стрели на тетивите и се движеха безшумно през руините с лов­кост и потайност, усъвършенствани в тренировките от най-ранно детство. Постепенно наближаваха, за да атакуват, като не се изпускаха от поглед една дру­га. Сега оставаше само да отделят Хайръм Бингам и да си осигурят предимството.

А през цялото това време черният кондор про­дължаваше да кръжи в топлите въздушни потоци. Сянката на птицата мълчаливо прелиташе по земя­та недалеч от Акла. Очите на Aпу наистина ги гле­даха.