Кристофър Райд - Проклятието на инките

Осем години по-рано, когато бе прехвърлен в Мачу Пикчу, валеше дъжд и беше тъмно, така че ня­маше възможност да разгледа. Това беше първата му истинска възможност да види с очите си Вилкапампа. Имаше чувството, че от пристигането му тук бяха минали десет човешки живота. Бе преживял толкова оттогава, че се чувстваше като напълно различен чо­век. Като си помислеше, в известен смисъл дори вече не знаеше кой е. Изведнъж в ума му изникна образът на Хелена. Мисълта за нея го бе утешавала и му бе помагала в безбройните моменти на самота. Той та­чеше спомените за нея и въпреки всичко преживяно част от него беше успяла да си остане същата.

Ако всичко минеше според плана, само след ня­колко часа Уилсън щеше да бъде прехвърлен оттук. Щеше да се върне в „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да продължи нормалния си живот, доколкото това беше възможно за един Надзирател. Щеше ли да има друга мисия за него? Само времето ще покаже. И макар да му се искаше да се опъне на началниците си и да им заяви, че повече няма да пътува във времето, дъл­боко в себе си знаеше, че вероятно ще тръгне, ако Свитъците го изискват.

- Наистина ли си мислиш, че Вилкапампа е ей там? - попита Хайръм, който свиваше влажния тю­тюн в цигара.

Уилсън посочи.

- Горе на онова било.

Хайръм присви очи от слънчевата светлина.

- Ей там ли?

- Това е последната неоткрита цитадела в Южна Америка и ти ще станеш нейният откривател, Хайръм.

- Стига това, което казваш, да е истина - отвърна той. - Кажи ми пак, защо не искаш славата за откри­ването за себе си?

- Когато историята се появи във вестниците, Хай­ръм, аз няма да съм тук. Ако си спомняш, такива бяха условията на сделката ни.

- Това не е отговор на въпроса ми.

- Ще ти кажа много скоро - рече Уилсън.

Хайръм облиза влажната хартийка и сви цигарата.

- Даваш много обещания, но никога не обясняваш какви са мотивите ти. Много е смущаващо.

- Повярвай ми - рече Уилсън. - Най-добрият на­чин да те накарам да пазиш тайната ми е да ти кажа истината.

- Защото е прекалено шокираща ли?

- Нещо такова.

- Тогава ми я кажи сега... Стигнах дотук, нали?

Уилсън махна капачката на манерката и отпи дъл­га глътка студена вода.

- Ако ти кажа прекалено рано, ще решиш, че съм полудял.

Хайръм драсна клечка и запали цигарата си.

- Мисля, че лудият в случая съм аз... заради това, че изобщо се съгласих да дойда с теб на това място.

Уилсън се усмихна.

- Мисля, че след време ще си спомняш с обич за пътуването ни заедно.

- Съмнявам се, Уилсън. - Хайръм се наслаждава­ше на вкуса на цигарата си. - Видя ли какви изуми­телни тела имаха онези амазонки? Леле.

- Само не започвай пак...

- Това ще си го спомням с обич. За теб обаче не съм толкова сигурен.

- Онези жени искаха смъртта ти. Убиха магарета­та ти, забрави ли?

Хайръм отново дръпна от цигарата си.

- Така е... жестоки малки кучки. Не мога да повяр­вам, че те са го направили. Горкият малък Диабло. Както и да е... По принцип не си падам по високите жени, но в техния случай кой знае?

- Не си такъв, какъвто очаквах - поклати глава Уилсън.

- А какво очакваше?

Уилсън сви рамене.

- Просто си мислех, че ще си различен.

- Започваш да говориш като жена ми - разсмя се Хайръм. - Тя още не може да повярва, че са ме по­канили в Йейл да чета лекции по история на Южна Америка. Да беше видял физиономията на Алфреда, когато ѝ казах, че ще живея в Перу, за да откривам древни градове на инките. И в ада няма да намериш толкова ярост, колкото у жена, която току-що е нау­чила, че съпругът ѝ се мести в Перу.

- Само изчакай да научи, че си открил Вилкапампа.

- А ти къде ще си, Уилсън?

- Ще съм си отишъл.

- Къде?

- У дома.

- В Австралия ли?

Уилсън се усмихна.

- Да... Ще се върна там.

- У дома при гласуващите жени на Австралия. Желая ти късмет. Това си е рецепта за катастрофа, помни ми думите. На жените не бива да се дава власт.

Уилсън се излегна на гладката скала под лъчите на слънцето.

- Ще си починем тук около час, докато се изсу­шим, после продължаваме. Искам да бъдеш свеж, за да се насладиш на откритието си.

Хайръм отново дръпна от цигарата си и също се излегна.

- Част от мен още си мисли, че горе няма да има нищо. Само каменни колиби и обор за лами. Един­ственото ми откритие ще е, че си се заблудил .

- Градът е горе, уверявам те.

Хайръм смачка цигарата в камъка и хвърли фаса в мократа джунгла.

- Инките трябва да са били абсолютно луди - каза той, загледан в планинския терен. - Защо им е да строят град чак тук? Невъзможно е да се стигне до него. И е опасно. Така де, виж само това място! Отвесни скали и реки. През зимата сигурно е адски студено, а през лятото е ужасно влажно или вали.