Кристофър Райд - Проклятието на инките

Епископ Франсиско беше виновен за смъртта на Сантияна. По негова лична заповед църковните кли­сари бяха приковали ръцете и краката на младия мъж към кръста, след което го бяха провесили на стената на катедралата. Що за безумие би допуснало нещо толкова жестоко да се случва в тези модерни време­на. Разпването не бе направило нищо, за да прогони злото - събитията от последните няколко дни бяха неоспоримо доказателство за това. Гонсалес си поз­воли да си помисли, че епископът полудява. Смъртта на монсеньор Пера, а сега и на други хора в Куско му е дошла прекалено.

- Слава на Исус - прошепна Гонсалес, докато гле­даше смътните очертания на малкия кръст на стена­та над леглото на децата му.

Повече от половин час остана да лежи замислен върху онова, което беше видял. От една страна, ис­каше да заспи, от друга, се страхуваше да затвори очи, докато небето не започне да изсветлява, оповес­тявайки наближаването на новия ден. Накрая изто­щението надделя и го отнесе от тревогите му.

Получи силен удар в корема и изкрещя уплашено. Слънчевата светлина се лееше през прозореца, дока­то малкият му син Ортега се стоварваше в скута му. Добре, че не беше ударил детето, преди да осъзнае какво става.

- Липсваше ми, татко! - извика шестгодишният му син, като подскачаше и изпълваше стаята с не­винния си смях.

Голият гръб на Сарита беше притиснат до хълбо­ка на Гонсалес. Гледката и ароматът на блестящата ѝ коса бяха толкова познати, както и всичко друго на това място. Само след секунди и трите му деца се хвърлиха отгоре му, като подскачаха и се смееха - най-големият му син Артуро, който беше на осем, па­лавият шестгодишен Ортега и малката му принцеса Хуанита, която тъкмо бе навършила три. Съчетаната тежест на трите деца отгоре му напомни на Лучо кол­ко схванати са краката и гърбът му от дългото яздене.

- Как само се радвам да ви видя - с дрезгав глас рече той. - Татко беше на дълго пътуване.

Целуна децата си и се обърна към жена си, която му се усмихваше. Погледна през прозореца на спал­нята и видя, че облаците най-сетне са се разпръснали и дъждът е спрял. Още беше ранна утрин и Гонсалес се зачуди дали изобщо е спал, но беше твърде умо­рен, за да реши.

- Татко беше на тежък път - каза той, докато вди­гаше децата едно по едно и ги сваляше на пода. - Идете с майка ви и тя ще ви направи огромна закус­ка! - Надяваше се думите му да окуражат децата да излязат бързо, за да може да заспи, преди да е започ­нал да мисли отново.

- Бързо, деца - каза Сарита и плесна с ръце, за да ги подкани. - Баща ви се нуждае от почивка.

Тя целуна съпруга си по челото и всички излязоха.

Когато Гонсалес се събуди отново, жена му седе­ше на леглото до него с димяща чаша чай с кока в ръце.

- Трябва да изпиеш това - каза тя.

Той надигна измъченото си тяло, нагласи възглав­ницата зад себе си, взе чашата и отпи глътка.

- Мина пладне и отиваме на литургия - каза Са­рита. Беше облякла най-хубавата си черна рокля и черен шал на раменете.

Гонсалес поклати глава.

- Не и днес, Сарита.

- Неделя е! - каза тя със спокойна усмивка.

- Мисля, че е по-добре да не ходим на църква днес - отвърна Гонсалес. - Не и днес. - Той посочи към Пласа де Армас. - Тялото на Корсел Сантияна още е приковано пред очите на всички. Не искам децата да отиват там, чикита.

- Можем да закрием очите на двете малки, как­то правят другите родители. А за Артуро няма какво да се тревожим, той вече на няколко пъти изтича до площада с приятели, за да го видят.

- Нали ти казах, че не бива да ходи там! - ядоса се Гонсалес.

- Не можех да го спра - отвърна тя. - Той е голям и прави каквото си поиска, особено когато те няма. - Сарита сложи ръка на гърдите на съпруга си. - Денят е чудесен, Лучо. Първият хубав ден от много седми­ци. Децата са облечени и готови. Мисля, че трябва да идем. Какво ще си помислят всички, когато ка­питанът на гвардията не заведе семейството си на литургия? Ти си олицетворение на силата за тях.

- Не ме интересува какво ще си помислят - въз­дъхна Гонсалес. - А и те дори не знаят, че съм се върнал.

Сарита го погледна.

- Отиваме на църква, Лучо. Какво ще си поми­сли Господ , е по-важно от това какво ще си помислят хората. Няма да позволя отношенията ми с Него да бъдат повлияни от ужасното убийство, извършено от Корсел Сантияна.

- Не става въпрос за Корсел Сантияна. - Гонсалес се прекръсти. - Епископ Франсиско престъпи зако­на, като нареди разпъването на човек без съд и при­съда. Не мога да допусна да ме виждат как прощавам подобно поведение, пък било то и на епископа.