Кристофър Райд - Проклятието на инките

Хелена изпита изгарящо предчувствие, докато вървеше по старателно положената каменна пътека. За първи път влизаше в пряк контакт с нещо, създа­дено от древните инки.

- Пабло, искам да ме заведеш до Храма на слън­цето - каза тя, докато влизаха в обекта на световното културно наследство. Нямаше никого, ако не се брои чиновникът, който взе билетите и подпечата паспор­тите им. Те бяха единствените туристи, дръзнали да излязат в това лошо време.

Пабло носеше дълго до коленете найлоново пончо, широкопола непромокаема шапка и високи до ко­ленете гумени ботуши.

- Ще ви заведа - отвърна той. - Задължител­но гледайте къде стъпвате, сеньорита. Камъните са много хлъзгави и макар да не виждате, пропастта от дясната ви страна е дълбока над триста метра. Така че трябва да се внимава.

Хелена погледна с опасение виещата се мъгла.

- Всяко падане от повече от петнайсет метра ще те убие - прозаично рече Чад. - Така че височината няма значение. Петнайсет или триста, смъртта е сигурна.

Странно, но Чад не бе споменала нито дума за шантавия разговор между Хелена и дон Ерависто във вагон-ресторанта. Сякаш го беше изтрила напъл­но от паметта си. Или това, или кодексът ѝ на про­фесионален бодигард не ѝ позволяваше да повдига темата.

- Внимавайте къде стъпвате - повтори Пабло, ко­гато тръгнаха нагоре по стръмните стъпала.

Хелена бе разглеждала безброй снимки и уеб­сайтове, свързани с Мачу Пикчу. Мястото наистина притежаваше рядка красота и тя се бе възхищавала на фотографиите на древния каменен град, кацнал на хребета между два огромни планински върха. Цитаделата бе заобиколена от зашеметяващо стръмни скали, правещи мястото почти недостъпно за атака. Във всички посоки се виждаха високите, покрити с ледове върхове на Андите. Това би трябвало да е една от най-величествените гледки на планетата, но не и днес.

Поради постоянния дъжд и влажността почти ня­маше видимост. Температурата варираше силно в зависимост от поривите на вятъра - в един момент на човек му беше топло, а в следващия замръзва­ше. Пабло каза, че причината за силните амплитуди е сблъсъкът между влажния топъл въздух от Тихия океан и студения от ледниците. Поради това валеше толкова много през лятото. Хелена виждаше през мъглата единствено грижливо издигнатите стени от натрошен камък и стълбищата, изкачващи се нагоре през града. Беше по-стръмно, отколкото бе очаквала, и поради разредения въздух дишането ѝ бе учестено. И макар да не беше на такава надморска височина като Куско, Мачу Пикчу все пак бе достатъчно ви­соко, за да причини проблеми при по-сериозно на­товарване.

- Това е Наблюдателницата - каза Пабло, когато Хелена го настигна запъхтяна по стълбите. На мал­ка площадка се издигаше внушителна постройка с три стени и сламен покрив, поддържан от дебели на­пречни греди. - Най-високата точка на земеделските тераси. - Пабло ги поведе вътре, за да се скрият от дъжда. - Оттук се открива изглед във всички посоки към долините от двете страни и към Пътеката на ин­ките. Някога на това място е имало подвижен мост. Това е единственият начин да се влезе в Мачу Пикчу. Гледката е наистина забележителна.

Чад надникна през един трапецовиден прозорец.

- Ще се наложи да повярвам на думите ти - иронично подметна тя.

Хелена очакваше да се случи нещо изумително.

- Заведи ме до Храма на слънцето - отново рече тя. - Ще разказваш повече за града по пътя.

Пабло нахлупи шапката си и отново излезе на дъжда. Тръгна покрай идеална триметрова стена по затревена тераса, която бавно се извиваше надяс­но. След стотина крачки започнаха да се спускат по великолепно построени стъпала, по-добри дори от онези, които водеха през терасите към града.

Непосредствено до тях имаше майсторски по­строена система от акведукти, състояща се от кана­ли с правоъгьлно сечение, в които течеше кристално чиста вода.

- Мачу Пикчу има шестнайсет извора - каза Па­бло, без да забавя крачка. - Водата идва от планината над нас. Изворите не пресъхват през цялата година и водата им е най-чистата в целия район. Както виж­дате, стените на града са в идеално състояние. Мачу Пикчу е разчистен от храсталаците и дърветата, из­расли през стотиците години след изоставянето му. Стените и сградите са реконструирани, за да покажат някогашната му слава. Работата е извършена от пет­десет души в продължение на повече от петнайсет години. Всички липсващи камъни са били заменени с нови, добити от старата кариера с традиционните строителни методи.