Кристофър Райд - Проклятието на инките

Гонсалес приближи бързо и падна на колене да целуне страстно пръстена. Краката го боляха толко­ва, че колениченето бе мъчително, но той не се изда­де с нищо.

- Простете, отче, идвам с още лоши новини.

- Провалили сте се в залавянето на белия чужде­нец на име Уилсън Даулинг - каза епископ Франси­ско. - Това е огромна грижа за мен.

Гонсалес нямаше дори време да се запита откъде епископът би могъл да знае това.

- Отче, аз съм по-загрижен за случващото се в Куско. За убийствата и изчезналите хора. Сякаш воалът на злото се е спуснал над пазения ни досега град.

Епископ Франсиско рязко дръпна ръката си, по­казвайки колко е недоволен.

- Ще ми кажете каквото искам да знам! - грубо рече той. - Изпратих ви на важна мисия да заловите враговете на Църквата. Ще изпълнявате моите на­реждания, капитане, докато не кажа друго.

- Съжалявам, отче. Прав сте, разбира се. - Все така на колене, Гонсалес му поднесе очуканата пуш­ка, като я държеше с двете си ръце. - Това е тяхно - каза той.

- Изпратих ви на мисия да доведете онези мъже, а вие ми носите пушката им? - Епископът се обърна и закрачи по полутъмния коридор към централния двор. - Това ли е всичко, което имате за мен? - из­вика той.

Гонсалес внимателно подпря пушката на стената и ускори крачка, докато не се озова малко зад епис­копа.

- Моля ви, отче, нека обясня какво стана. - Вода­та, капеща от дрехите му, оставяше диря по камен­ния под. - Както пожелахте, потеглихме с въоръжен контингент в преследване на мъжа на име Уилсън Даулинг и спътника му Хайръм Бингам. Чужденците се движеха бързо в лошото време, калта и тъмнината. Много по-бързо, отколкото можех да си представя, сякаш ги гонеше самият дявол. - Гонсалес млъкна за момент, за да събере мислите си. - Яздихме цяла нощ, без да спираме, но когато стигнахме бараката при железопътната линия, чужденците вече ги няма­ше. Претърсихме района и за наш ужас открихме, че две от магаретата им са били осакатени и убити. Жи­вотните бяха умрели от ужасна смърт. Водачите ми казаха, че това е дело на местни индиански воини. Не ги видяхме, но следите им бяха навсякъде, сякаш бяха полудели.

Сега епископът изглеждаше разтревожен.

- Продължихте ли да ги следвате, след като от­крихте убитите им магарета? - попита той.

- Последвахме ги до район, наричан от водачите ми Свещената долина. Чували ли сте за това място?

Епископът поклати глава.

- Продължихме по пътеката чак до скалите при реката, но междувременно чужденците бяха изчез­нали, със сигурност загинали при опита да прекосят стария висящ мост на инките над бързеите. Именно там намерихме пушката.

Епископът се обърна и погледна към вътрешния двор.

- Не са мъртви - каза той към мрака.

- Мостът бе изтръгнат от основите си от силата на водата. Водачът ми смята, че индианските воини са проследили белите мъже до моста и са ги принудили да опитат да преминат. Всичките им следи се изкач­ваха нагоре, но нито един не се е върнал обратно. Един от хората ми намери индианска стрела. Само от едно докосване до примитивната отрова на върха ръката му се поду като крастава жаба в горещ ден.

- Чужденците не са мъртви - повтори епископът.

- Но, отче, има ясни доказателства...

- Един от войниците ви, Бонито Родригес, е из­чезнал по обратния път към Куско. Нали така?

- Откъде е възможно да знаете това? - отвърна Гонсалес.

- Бил е отвлечен и убит - обяви епископът. - От тъмни фигури, които трудно се виждаха. Мисля, че бяха жени. Жени със студени сърца.

Бонито наистина бе изчезнал на връщане, но ка­питан Гонсалес нямаше представа какво е станало с него. Просто си беше помислил, че се е изгубил по пътя.

- Казвате, че е бил убит?

Епископ Франсиско кимна.

- Съзрях го във виденията си. По същия начин, по който усещам, че двамата бели не са мъртви, а про­дължават да вървят към Вилкапампа.

Едва сега Гонсалес за първи път успя да се вгледа наистина в лицето на епископ Франсиско - изглеж­даше блед и зле, очите му бяха хлътнали, а кожата му имаше зеленикав оттенък. Гонсалес реши, че по­ложението в Куско определено се е отразило на гла­вата на Църквата. Това трябваше да е причината да изглежда така ужасно.

- Добре ли сте, отче? - попита той.

Внезапно на лицето на епископа се изписа ужасен гняв.

- Не задавайте глупави въпроси... слушайте!

Гонсалес отново си спомни аленото пламъче, кое­то бе видял дълбоко в зениците на епископа. В мо­мента не го виждаше, но долавяше страховития кон­фликт в човека пред себе си.