Кристофър Райд - Проклятието на инките

Даниел се закова на място, спирайки и едрия мъж, за когото бе закопчан, както и войника, който ги во­деше по перона.

- Защо баща ви ми причини това? - попита Хе­лена.

- Очевидно е, че е изгубил ума си - отвърна най-сетне той.

- Само това ли можете да ми кажете? Баща ви каза, че ви е подготвил за този момент. Какво озна­чава това?

- Баща ми има психични проблеми и има нужда от лечение. Няма друго за казване. Сигурен съм, че можем да стигнем до финансово споразумение, кое­то ще ви компенсира за понесените травми.

- Не искам парите ви - отвърна Хелена. - Искам да ми кажете защо баща ви си мислеше, че ме познава?

Едрият мъж зад Даниел зашепна нещо в ухото му, но младият Ерависто му каза да млъкне.

- Знам само това, сеньорита. Съжалявам.

- Баща ви насочи пистолет към мен, за бога! Каза, че смъртта ми щяла да промениисторията . Подобно нещо е много трудно за разбиране.

Даниел отново тръгна.

- Не мога да ви кажа нищо повече.

- Вие сте съучастник в отвличане и опит за убий­ство! - извика Хелена. - Не направихте нищо, за да ми помогнете. Вие и всичките ви спътници ще влезе­те в затвора, ако реша да повдигна обвинение срещу вас. Ако ми кажете какво знаете, може и да ме убеди­те да размисля.

Даниел спря и се обърна към нея. Белезниците го тормозеха - личеше си по начина, по който извиваше ръцете си.

- Ако сте честен с мен, ще се откажа от обвинени­ята срещу вас - предложи Хелена.

- Баща ми открай време твърдеше, че русокоса жена ще влезе в онази изоставена барака край ли­нията. Беше толкова фиксиран в убежденията си, че щом чу, че смятат да съборят бараката, купи земята, така че да си остане.

- Значи притежава бараката? - попита Хелена.

- Както и земята около нея. Обсебен е от онова място, откакто се помня. - Даниел замълча за мо­мент. - Искам да ви попитам защо влязохте в бара­ката? В края на краищата, именно вашите действия предизвикаха тази реакция у него.

- Просто ме болеше главата и имах нужда от свеж въздух - отвърна Хелена. - До днес не знаех нищо за онази постройка.

- Но изглежда знаехте за какво говори, докато бяхте във влака - подозрително рече Даниел. - За­почнах да се питам дали не е бил прав през цялото време.

Противно на волята си Хелена замълча по-дълго, отколкото ѝ се искаше.

- Баща ви заплашваше да ме убие. Насочи пис­толет в лицето ми! Щях да кажа, че съм извънземна , стига да смятах, че това ще удължи живота ми поне мъничко.

Даниел погледна към дон Ерависто, когото тъкмо качваха в зелен военен микробус.

- Баща ми винаги е имал кристално бистър ум във всичките си дела. Той е един от най-богатите хора в Перу. Уважаван е от мнозина. Но стане ли дума за онази стара барака... - Изведнъж лицето му ста­на мрачно и гласът му замря. - Имате искрените ми извинения, сеньорита. Всичко това е лудост. Нямам оправдание за постъпките си и за безумната реакция на баща ми. Трябваше да опитам да го спра, но бях шокиран, както и всички останали. Ако това може да се уреди извън съда, с радост ще се възползвам от възможността. Баща ми се нуждае от лекарска по­мощ. Затворът не е решение за него.

- Кой е бил роднината, за когото говореше баща ви? - попита Хелена. - Човекът, който изгубил всич­ко и бил докаран до лудост?

- Името му е Лучо Гонсалес - отвърна Даниел. - Прадядо ми. Бил капитан в перуанската армия. Баща ми смята, че човек на име Уилсън Даулинг е убил по най-жесток начин жена му и децата му в леглата им, с изключение на най-големия му син Артуро, бащата на баща ми.

Стомахът на Хелена се сви.

- Прадядо ми винаги казвал, че един ден красива американка ще влезе в изоставената барака по време на силна буря, след като линията бъде блокирана от паднали скали, точно както вие влязохте там днес. Предал тази информация на сина си Артуро, а той на свой ред - на баща ми.

- Но как влизането в бараката е свързано с убий­ствата? - попита Хелена.

- Прадядо ми смятал, че жената от бъдещето, коя­то влезе в бараката, по някакъв начин ще води ръката на убиеца Уилсън Даулинг. Знам, че звучи смахнато, но той вярвал, че те са свързани през самото време с някаква телепатична връзка, която не може да се обясни от науката. Чрез възпирането на жената от бъдещето семейството на Лучо Гонсалес можело по някакъв начин да бъде спасено.

- Но вашето име е Ерависто, а не Гонсалес - каза Хелена, мъчейки се да събере в едно късчетата ин­формация.

- След убийствата Лучо Гонсалес и синът му Ар­туро избягали от Куско и сменили фамилиите си на Ерависто. След това натрупали огромно състояние, свързано с почти всяка индустрия в Перу. Но въпре­ки всички богатства и власт, натрупани от дядо ми и баща ми, те така и не останали доволни. Това е всич­ко, което знам. Сеньорита, аз самият не разбирам как човек от бъдещето може да повлияе на живота на хо­рата от миналото. Но баща ми винаги го е вярвал, независимо дали е прав или не. Затова всички сме тук и затова се случи всичко това.