Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Какво желаете от мен? - попита Гонсалес и инстинктнвно се извърна от страх да не види отново проблясването.

Газената лампа осветяваше само едната страна на лицето на епископ Франсиско.

- Ще поискате от Лима да бъдат пратени още войници, които да защитят Църквата и последователите ѝ.

- Вече не са ли изпратили? - изненада се Гонса­лес.

- Чаках завръщането ви.

Капитан Гонсалес кимна.

- Много хора са изчезнали, а други са били наме­рени убити. Както казвате, нужни са подкрепления. Много съжалявам за случилото се с племенницата ви - искрено рече той. - Беше прекрасно момиче. - При тези думи лицето на епископа се изкриви в такава болка, че гледката направо късаше сърцето. - Зная, че беше специална за вас - добави Гонсалес.

Епископът за момент изгуби дар слово, толкова силна бе мъката му.

- Казах ви, отче, тялото на Корсел Сантияна тряб­ва да бъде свалено от стената на църквата. - На път през Пласа де Армас капитан Гонсалес беше минал покрай разложеното, разкапващо се тяло, което още бе заковано за кръста. Черните гарвани бяха изкълва­ли очите на Корсел, но черният му език бе непокът­нат. Гневните тълпи, които се събираха на площада три дни по-рано, ги нямаше с изключение на майката на Корсел, която още бдеше в мрака, паднала на ко­лене до широките стъпала.

Епископ Франсиско пое дълбоко дъх и възвърна самообладанието си.

- Тялото ще остане на стената - остро рече той. - Не ми споменавайте повече за него, капитане. Само аз мога да говоря от Божието име по тези въпроси.

- Отче, злото, вилнеещо в града, със сигурност е свързано с разпятието. Свалете тялото. Вярвам, че ако размислите, изцелението най-сетне ще може да започне. Давам ви думата си, че ще преобърна планини, но ще открия виновниците за тези ужасни убийства...

- Аз съм ръката, която върти меча Божий! - пре­късна го епископът с дълбок глас, от който косъмче­тата на тила на Гонсалес настръхнаха. - Не ми спо­менавайте отново този въпрос или ще си понесете последствията! Ще доведете още войници от Лима - продължи той. - Ще изпратите незабавно телегра­ма от пощата.

Макар че това означаваше да буди телеграфиста, Гонсалес нямаше намерение да спори с човека пред себе си. Най-висшият представител на Църквата в Южна Америка се бе произнесъл. Но това не беше всичко - Гонсалес се страхуваше от епископ Франси­ско поради причини, които не разбираше. Само пре­ди седмица той смяташе, че никога не би се уплашил от жив човек, независимо колко силен, решителен или могъщ е той - но всичко това се промени в мига, в който видя алените пламъчета дълбоко в черните зеници на епископ Франсиско.

- Когато пристигнат, ще поставите гарнизони по железопътните линии на северозапад - продължи епископът. - Ще заповядате на войниците си да за­стрелят Даулинг и Бингам на място, ако се върнат. Разбрахте ли?

- Да, отче. - Гонсалес реши да не спори, независи­мо какво беше мнението му за безумните заповеди.

- Мрачни са времената за Куско - монотонно рече епископ Франсиско. - Трябва да сме готови за борба със силата, изправена срещу нас. Умряха невинни, много от които срещнаха смъртта си в топлотата и уюта на собствените си легла. Ако не искате същата участ да сполети вас и семейството ви, ще изпълня­вате нарежданията ми безпрекословно. Този Даулинг е неделима част от ужасното зло, което връхлита като сянка, преди жертвата да бъде поразена. Той ще се опита да се върне в Куско, за да открадне нещо, което не е негово. Този човек е зъл - най-отвратителният от всички, ходили някога по лицето на Божията земя.

Епископът излезе от засводения коридор на про­ливния дъжд. От местата, където кожата му беше оголена, се надигна странна пара.

- Обичате ли семейството си? - попита той.

По гръбнака на Гонсалес преминаха тръпки.

- Обичате ли семейството си? - повтори епископът.

- Обичам Църквата, отче, но както Господ е наре­дил, обичам съпругата и децата си повече от всичко. Повече от собствения си живот.

- Бихте ли умрели за тях? - попита епископът.

- Без да се замислям.

Епископ Франсиско като че ли се усмихна, но зъ­бите и очите му тънеха в сянка, поради което гледка­та се получи зловеща.

- Вие сте отличен войник на Църквата. Човек като вас може да се изправи срещу всякакво предизвика­телство и то само ще ви направи по-силен. Затова Бог ви е избрал да сте дясната ми ръка.

Андите, Перу

Хотел „Мачу Пикчу“

23:10 ч.

18 януари 2014 г.