Кристофър Райд - Проклятието на инките

Всички се изненадаха, когато Хелена каза, че иска да остане на Мачу Пикчу Беше им трудно да разберат защо не пожела да си тръгне незабавно след подобно изпитание - да станат обект на опит за убийство по принцип би накарало повечето хора да си плюят на пе­тите. Капитан Севалос бе предложил дон Ерависто и хората му да останат под стража през нощта в килията на местната казарма, така че да не ѝ се налага да пъ­тува в един влак с тях до Куско. Хелена бе отказала и бе настояла Севалос да изпрати обратно не нея, а тях. Това създаде проблем за някои от другите пътници, които бяха станали свидетели на странната случка и искаха да се върнат колкото може по-скоро, но не же­лаеха да пътуват в един и същи влак със задържаните.

- Това не е мой проблем - бе отвърнала Хелена.

- Пътувах дълго, за да видя Мачу Пикчу, и възнаме­рявам да направя точно това.

Чад също я умоляваше да си тръгнат и посочи, че няма как да гарантира безопасността ѝ, ако остане. Ерависто беше човек с голямо влияние и връзки и тя се безпокоеше, че някой друг може да посегне на Хе­лена вместо него. Но въпреки това Хелена бе взела решението си - намираше се на прага на нещо изу­мително и нямаше да побегне.

В коридора пред апартамента на Хелена стоеше въоръжен охранител, пристигнал същия следобед от Хюстън. Чад настоя, че се нуждае от допълни­телна охрана, и Хелена се съгласи да извика вто­ри човек. Джон Хана беше бивш тюлен и въпреки дребния си ръст бе уважаван и способен бодигард на богатите и прочутите; от услугите му се ползваха предимно знаменитости като рок звезди и професи­онални спортисти.

- Охраняваше Боно по време на турнето му в Ща­тите миналата година - каза Чад. - Виждал е какво ли не и в момента се нуждаем точно от такъв като него. Не се заблуждавай от ръста му. Може да убие човек с кутрето си, ако се налага.

Хелена беше срещала Хана само веднъж, но пър­вото ѝ впечатление бе, че може да му се има доверие. Изглеждаше малко хиперактивен - начинът, по кой­то говореше и сновеше енергично из стаята, докато я претърсваше, беше изнервяш, докато не му свикнеш. Беше толкова деен, че дори скочи от балкона, за да провери сигурността - а до скалите долу имаше че­тири метра и половина.

След като Хана беше тук, Чад спеше в съседната спалня. Цялата предишна нощ бе останала будна, в случай че изникнат нови неприятности. Хеле­на също не беше спала, но не от безпокойство за собствената си безопасност. А заради това, че не бе имала никакъв контакт с Уилсън, откакто пристиг­на в Мачу Пикчу. Очакваше да се случи нещо - ста­налото във влака с дон Ерависто със сигурност го предполагаше, но ето че тя не усещаше нищо. Кол­кото и да ѝ се искаше да се свърже с Уилсън, връз­ката не се задействаше. След като първоначалните ѝ надежди бяха разбити, тя започна да гради теории какво може да се е случило. Дали не бе изпуснала шанса си? Дали бе преценила погрешно посоката, в която бе тръгнал Уилсън? Или най-лошото, дали не му се е случило нещо ужасно, преди да успее да стигне до Мачу Пикчу?

Нямаше по-страшно от това да е сама и да разпо­лага с твърде много време за мислене, особено когато нещата не се нареждат по нейния начин. Дори най-нормалните ситуации можеха да се изтълкуват като нещо напълно различно.

Хелена продължаваше да се пита защо дон Ерависто смяташе, че Уилсън е убил невинна майка и децата ѝ. Той никога не би направил подобно нещо, сигурна беше. В гените му не бе заложено да извър­ши такова зло, дори да се изискваше от него. Но въ­преки това дон Ерависто виждаше историята точно по този начин. Тя бе насочвала живота на дядо му, на баща му, а сега и неговия. Сигурно беше ужасен товар толкова много хора да жадуват за отмъщение толкова дълго време. И все пак дон Ерависто - с всичко, което можеше да изгуби в резултат на дейст­вията си - беше готов да дръпне спусъка и да пръсне мозъка на Хелена из вагона в напразен опит да про­мени историята.

Мислите ѝ се върнаха към сутринта, когато стана от леглото, преди будилникът да зазвъни. Колтът на дон Ерависто беше скрит в дебелата ѝ жилетка. Съ­провождана от Чад, Хелена слезе долу за едно бързо кафе и препечена филийка. Пабло им даде чадъри и ги поведе навън в лошото време. Подутината на лицето му бе спаднала, но трябваше да му направят шест шева на носа, за да спрат кървенето.

В далечината проехтя гръм, докато Хелена върве­ше по стръмния склон към караулката. Във влажния въздух се стелеше мъгла и видимостта беше съвсем малка. Калната земя бе набраздена от безброй пото­чета, бързащи надолу към долината, откъдето през проливния дъжд достигаше боботенето на Урубамба.