Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Никога не бих участвала в убийството на не­винни! - отвърна Хелена толкова разпалено, колкото смееше. - Информацията ви е погрешна и сте на път да направите ужасна грешка.

На челото на дон Ерависто беше избила пот и ръ­цете му се тресяха.

- Точно това очаквах да кажеш. Представял съм си безброй пъти този момент. Предвидих, че ще се опиташ да се измъкнеш от отговорността си. Ти си виновна, жено!

- Как смеете да ме обвинявате в злодеяние! - дръзко отвърна Хелена.

- Ти си виновна! - повтори дон Ерависто. - Дейст­вията на Уилсън Даулинг се насочват от теб ! Твоята смърт е единственият начин да спра злините, които ще извърши.

Хелена продължи да гледа спокойно студените очи на дон Ерависто. Нямаше никаква представа откъде идва тази премерена решимост, но дълбоко в себе си бе уверена, че животът ѝ няма да приключи тук, от ръ­цете на седящия срещу нея мъж. Уилсън беше близо до нея, макар да бяха разделени от бариерата на времето. И тя щеше да стигне до него - такава беше съдбата ѝ.

- Значи си мислите, че можете да дръпнете спусъ­ка и да промените участта на предците си? - попита Хелена. - Единствената участ, която ще промените, е вашата собствена и тази на децата ви.

Тя се огледа, после погледна към Даниел, който бе пребледнял от очевидното безумие на баща си.

- Нима възнамерявате да избиете всички във вла­ка, за да прикриете стореното? - попита тя.

Останалите пътници очевидно се стреснаха от ду­мите ѝ, включително и жените от масата на дон Ера­висто. Вече всички си даваха ясно сметка, че ужасната ситуация засяга и техния живот.

- Трябва да направя нужното, за да променя исто­рията - раздразнено рече дон Ерависто. - Ще те убия и после ще убия себе си! Всички други ще бъдат в безопасност.

- Нима ще се убиете пред собствения си син?

- Твоята смърт ще промени историята - заяви дон Ерависто. - Няма да изиграеш ролята си и дяволът Уилсън Даулинг ще се провали. Ще бъде сляп и се­мейството ми ще бъде защитено.

- Не мога да повярвам, че ще стоварите подобна ужасна участ върху Даниел - каза Хелена, имити­райки съчувствие. - Поглеждам лицето му и не виж­дам човек, готов за товара и унижението, които ще му наложите.

- Подготвих сина си за този момент - отвърна дон Ерависто. - Той знае точно какво да прави, след като моят път свърши.

- Значи сте го направили съучастник в убийство, така ли? Доста неразумно да го казвате пред толкова много свидетели, които ще оставите след себе си.

Дон Ерависто въздъхна измъчено. Личеше си, че мислите се трупат една през друга в главата му.

- Момчето ми е готово за онова, което трябва да направя.

Той се обърна към Даниел, за да го погледне оку­ражаващо за последен път.

Най-сетне видяла отворилата се възможност, Хе­лена сграбчи идеално поставената бутилка вода и замахна с всички сили към темето на дон Еравис­то. Фрасна главата му с изкънтяване, което отекна в стените на вагон-ресторанта, сякаш камък беше ударил камък. Бутилката излетя от ръката ѝ и улучи прозореца до тях, като пръсна стъклото. С премере­на ярост Хелена сграбчи дон Ерависто за косата и с всички сили наби главата му в масата, чупейки чи­нии и чаши с носа и челото му. От нарязаното му лице рукна кръв. Хелена изтръгна пистолета от ръка­та му и опря дулото в окървавеното слепоочие.

- Само някой да е мръднал и ще пръсна шибаната му глава! - извика тя.

Андите, Перу

88 км северозападно от Куско

11:20 ч.

19 януари 1908 г.

След пълни три дни път Уилсън и Хайръм пред­ставляваха доста окаяна гледка. Дрехите им бяха изподрани и кални, Хайръм беше изпохапан от насе­коми и двамата бяха започнали да брадясват. Докато сечеше гъстата растителност между дърветата, Уил­сън разбра, че най-сетне излизат от гората на обла­ците, защото зеленият балдахин над тях изтъняваше и право пред тях се чуваше рев на река. Мачу Пикчу беше някъде от другата страна на дефилето и нагоре по виещия се хребет, който един ден щеше да бъде наречен Пътят на Хайръм.

През последните два дни Уилсън се тревожеше, че ще бъдат изправени пред нова атака на амазонки­те. Нямаше как да знае дали имат друг начин да пре­секат Урубамба. Ако нямаха, щяха да са принудени да тръгнат по Пътеката на инките обратно през ви­соките планини по напълно различен и заобиколен маршрут, за да стигнат от другата страна на реката. Вземаше всички предпазни мерки, които можеше - когато пресичаха някой от многобройните потоци, стига водата да не бе твърде бърза, двамата газеха по течението и излизаха на камениста земя. Иначе ос­тавяха през гъстата растителност и калта ясна диря, която бе почти невъзможно да се замаскира.