Кристофър Райд - Проклятието на инките

Епископ Франсиско си спомни как докосна за първи път Куба на инките. Мигът, в който протег­на ръка да вземе блестящия предмет от Хуан Сантияна, който бе коленичил пред него и му подна­сяше Куба като най-великия дар. На пода лежаха обезобразените останки на монсеньор Пера и на едно от момчетата прислужници, което бе имало лошия късмет да се натъкне на сцената малко след извършването на убийството. На украсената колона до великолепния олтар на Девата от Антигуа беше вързано магаре и сега епископ Франсиско осъзна, че в очите на добичето беше изписан чист ужас. Хуан Сантияна бе покрит с кръв от глава до пети, без нито едно чисто място. Лицето му беше оплескано с нечистотии, дрехите му бяха почернели от тях; дори устата му беше изцапана. В мига, в кой­то докосна Куба, битието на епископ Франсиско се превърна от добро в зло. Въпреки ужасната сцена на смърт и отвратителната воня, която изпълваше въздуха, той протегна и двете си ръце към блестя­щия Куб подобно на изгладнял човек, посягащ към сочния плод от Дървото на живота.

Проклятието на инките бе погълнало всички, включително и Писаро. Когато епископ Франсиско изрече тези думи на глас, Писаро изпадна в ярост. Болката беше неописуема, от ушите на епископ Франсиско рукна кръв, агонията бе огромна и няма­ше как да избяга от нея. Като предупреждение нико­га повече да не споменава Проклятието на инките, Писаро изпрати епископа в мрака да убие брутално собствената си племенница. Онова, което извърши с младото ѝ тяло след това, беше толкова мерзко, че само мисълта за деянието го задави така, сякаш сто­махът се опитваше да излезе от устата му.

И всичко това се случваше заради един малък симетричен предмет, който с лекота се побираше в длан. Беше пленително да го гледаш - идеално пра­вите му линии, лъскавия метал, който сякаш сияеше, невероятната тежест, начина, по който светлината на свещите се отразяваше от невъзможно бляскавата му повърхност.

Веднага щом му го даде, Хуан Сантияна побягна навън, тежките му стъпки заглъхваха, докато тичаше към вратата, и изскочи навън в проливния дъжд. От­тогава никой не го беше виждал.

Епископ Франсиско се прокле, че изобщо беше пожелал да се сдобие с Куба. Бе научил за съществу­ването му, когато Корсел Сантияна, братът на Хуан, бе споменал за свещеното съкровище на инките в из­поведта си пред монсеньор Пера. Това беше посред зима - седем луни се смениха и след това се случи поредица от събития, довели до залавянето на жена му, невероятното създание на име Виване, която в този момент бе окована в тунелите под този мана­стир. Тя още смяташе, че Корсел е жив, но по запо­вед на Писаро той бе разпнат и изложен пред очите на всички, като го упоиха, за да не може да говори. Макар че беше невинен, Корсел трябваше да поеме вината за убийството на монсеньор Пера.

Разпването на Корсел щеше да бъде вечният про­вал на Хуан. В опитите си да спаси брат си той бе обрекъл Корсел да умре на кръста заради собстве­ните му грехове. Живот за живот - и за всичко това бе отговорен духът на Писаро. Епископ Франсиско не изпитваше съжаление нито към Корсел, нито към брат му. Корсел се беше освободил от този свят и се намираше на по-добро място, а Хуан се беше измък­нал по някакъв начин. Точно сега епископ Франсис­ко с радост би разменил собствената си участ с тази на някой от братята.

- Капитан Гонсалес идва - каза гласът. - Прова­лил се е в задачата си да върне чужденеца Уилсън Даулинг в Куско. Изоставил е дълга си. Ясно му бе казано да се върне единствено ако е заловил или убил онзи човек. Подобен провал не може да се търпи.

Епископ Франсиско нагласи алените си одежди и седна на ръба на леглото, за да завърже подкованите си ботуши.

- Какво ще поискаш от мен, велики господарю?

- Ще наредиш на капитана да вземе още войници от Лима. Не мога да видя в душата на този Уилсън Даулинг.Пътят му е забулен в тайна, която дори аз не разбирам.

Епископ Франсиско стана. Насинените му и из­терзани крака едва го държаха след близо пет дни душевно и телесно мъчение.

- Както заповядаш, велики господарю. - Не може­ше да възразява дори да искаше.

- Защитата на църквата трябва да стане ос­новни грижа на капитан Гонсалес. Нужни са повече войници. Нищоне бива да бъде оставено на случай­ността.

Чужденецът Уилсън Даулинг беше всял страх в духа на Писаро; така или иначе, събитията се про­меняха заради белия чужденец. Епископ Франсиско тайно се помоли Уилсън Даулинг да успее в пътя си, какъвто и да бе той. Може би единственият начин да се измъкне от собствения си плен беше чрез силата и решителните действия на Даулинг. Колко странно бе да се уповаваш единствено на човек, когото нико­га не си срещал - но както е известно, удавникът се хваща и за сламка.