Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Извинявай - изпухтя той. Беше останал без дъх от катеренето и лицето му бе цялото зачервено. - Няма да стъпя на онзи мост - заяви той, дишайки тежко. - Видя ли го? Направен е от... тънки стари лиани! Мисля, че е време... да се връщаме в Куско. - Той посочи с палец назад.

Уилсън постави ръка на рамото му.

- Мостът е безопасен, уверявам те.

Погледна назад към Свещената долина и забеляза необичайно движение във високата трева от другата страна на реката. Беше очевидно дори от това раз­стояние. Когато не е породено от естествени стихии като вятъра и дъжда, всяко движение в гората изпък­ва ясно на фона на всичко останало. Уилсън присви очи през мъглата, за да се увери, че това не е просто някое диво прасе или друго животно, опитващо се да прекоси водите. Изведнъж видя движение най-мал­ко на пет места. Сърцето му се разтуптя бясно и той клекна и дръпна Хайръм да клекне до него.

- Виж там! - прошепна Уилсън.

Докато Хайръм се обърне, листата отново бяха неподвижни.

- Какво трябва да гледам? - Хайръм избърса дъждовната вода от очите си, за да се фокусира по-ясно.

- Видя ли нещо?

Високата зелена трева и папратите се полюшваха в съвършен ритъм на лекия ветрец и ситния дъжд.

- Просто гледай - прошепна Уилсън.

Изминаха няколко секунди, но нищо не се случи.

- Не знам каква е играта ти, но щом сме спрели, ще изпуша една цигара - промърмори Хайръм и бръкна в джоба си за кожената кесия с тютюн.

Уилсън хвана китката на Хайръм, за да му попре­чи да стане.

- Чакай!

- Опитваш се да ме уплашиш, за да пресека онзи мост! - каза Хайръм, докато се мъчеше да се осво­боди.

- Виж сега! - прошепна Уилсън.

От зеленината се появиха двама полуголи воини с къси лъкове на гърбовете. Смуглите атлетични жени държаха дълги бамбукови пръти и се движеха не­вероятно бързо. Тичаха в съвършен унисон, забиха прътовете в притока и с лекота прескочиха потока. Уилсън не разбра кое го шокира повече - фактът, че са жени, или скоростта и сръчността, която показа­ха, докато прелитаха над водите. Преди да има време да си помисли каквото и да било, от зеленината се появиха още две жени воини и се прехвърлиха през потока с абсолютно същата лекота.

Ченето на Хайръм увисна.

После се появи трета двойка, а след нея и чет­върта!

Уилсън дръпна Хайръм на крака и го помъкна в тунела към рева на реката.

- Трябва да вървим!

- Това са жени! - изтърси Хайръм. - Видя ли ги?

Уилсън вече разбираше, че ги преследва древно племе на инките, което по някакъв начин е оцеляло от испанската окупация. Жените бяха изключител­но силни и в добра форма - скоковете им над водата бяха невероятни дори по съвременните олимпийски стандарти. Беше преброил най-малко четири двой­ки, като жените от всяка двойка си приличаха много. Бяха величествени, все едно гледаше гепарди, пре­следващи жертвата си. С удоволствие би останал да се наслаждава на добрата им форма и сръчността им, да не говорим за голите им тела, покрити само от ко­жена препаска около слабините и нещо като брон­зов нагръдник, оформен по извивките на телата им. На китките си имаха тежки бронзови гривни, които несъмнено защитаваха ръцете им в битка. Всяка но­сеше нещо като къс меч, закрепен на дясното бедро. Жените воини определено изглеждаха застрашител­но и съдейки по решителните им изражения, които ясно се виждаха дори от това разстояние, Уилсън и Хайръм бяха техните цели.

Защо бележките на мисията не споменаваха тези воини? Възможно ли бе да са потомки на Девиците на слънцето? Говореше се, че жените воини имали внушителен храм в цитаделата Мачу Пикчу, но ос­вен това Уилсън не знаеше почти нищо за тях.

- Легендите са истина - промърмори Хайръм, до­като Уилсън го мъкнеше след себе си. - Това са ама­зонки ! Точно както ги описва Франсиско де Ореляна.

Ореляна изследвал реките на Перу и Бразилия през 40-те години на XVI век и твърдял, че се на­тъкнал на жени воини с невероятна сила и красота. Оттук дошло и името на река Амазонка. Оригинал­ните амазонки бяха жени воини от древногръцката митология. Според преданията живеели в Скития, на територията на съвременна Украйна. Думата „ама­зонка“ на старогръцки означава „воюваща с мъже­те“. По целия тогавашен свят те се славели като най- яростните и способни бойци. Амазонките поробвали мъже за секс и за продължаване на рода. Ако ражда­ли момчета, ги убивали или изоставяли в пустошта, където ги чакала сигурна смърт от стихиите и лип­сата на храна.

Уилсън бутна Хайръм през гъстата мъгла към ог­лушителния грохот на реката. Едва след като изми­наха двайсет крачки, успя да види двата яки каменни стълба на около четири стъпки един от друг, за които бяха завързани дебелите лиани на висящия Мост на кондора над Урубамба.