Кристофър Райд - Проклятието на инките

Последният коментар на дон Ерависто изглежда­ше не на място, но Хелена предпочете да премълчи.

- Споменахте, че Хайръм Бингам е отседнал в онази барака край линията? - попита тя.

- Били са мрачни времена - промърмори дон Ера­висто и посочи през пътеката към спътниците ѝ. - Бих предпочел да сме насаме, ако трябва да говоря честно. По-добре ги отпратете.

Хелена беше стъписана от искането му, но въпре­ки това помоли Чад и Пабло да се преместят в друго­то сепаре. По изражението на Пабло беше очевидно, че той се бои от дон Ерависто, и това само засили неочаквания страх, който усети тя.

- Наистина са били мрачни времена - отново рече дон Ерависто, взе шепа кашу и разтърси ядките в юмрук, преди да ги метне в устата си. - Валяло е също като сега, когато Хайръм Бингам пренощувал в бараката - каза той, като продължаваше да дъвче. - Каква ирония.

- Хайръм сам ли е пътувал? - попита Хелена.

Дон Ерависто замълча, сякаш обмисляше стара­телно отговора си.

- Със сигурност е имал спътници. По онова време никой не е идвал самичък в тези непознати и диви земи. Старите индиански племена все още държали планините, особено на запад, към Амазонка. Говоре­ло се, че убивали чужденците и изсушавали главите им, за да ги носят като огърлици. Съдбата повелила в нощта, докато Хайръм Бингам и групата му спели в бараката, скъпоценните им магарета да бъдат отмък­нати и отведени, за да бъдат заклани.

- От кого? - попита Хелена.

Дон Ерависто стана много сериозен.

- Навремето това е било свещена долина, сеньорита. Местните индианци, които я защитавали, от­краднали товарните животни и ги осакатили жесто­ко. Гледката била ужасна. - Дон Ерависто млъкна, за да метне още кашу в устата си. - Доколкото знам, това била една от най-страховитите сцени, на които е ставал свидетел Хайръм Бингам.

- Ужасно - рече Хелена.

Дон Ерависто посочи айпада ѝ.

- Това няма да го откриете в книгата си. Хайръм Бингам не искал да обижда никого, когато писал ис­торията. Аз го наричам селективна история. Както вече казах, били мрачни времена. Местните инди­анци, както и църковната йерархия предпочели да забравят много от случилото се през онези години. Както несъмнено вече знаете, идването на Хайръм тук съвпаднало с последното разпъване на кръст в Южна Америка. Станало е в Куско.

- Разпъване ли? - изненада се Хелена.

- Само три дни преди Хайръм да дойде в тази доли­на - каза дон Ерависто. - Случаят не е добре известен. Уви, Църквата е свършила отлична работа с потулва­нето на ужасното събитие. Местен войник на име Корсел Сантияна бил разпънат на стените на катедралата пред очите на всички, обърнат към Пласа де Армас.

- Откъде знаете всичко това? - попита Хелена.

Дон Ерависто се усмихна.

- Историята се предава от баща на син. Така стоят нещата в тази страна. Тук имаме култура , за разлика от празните ритуали в Съединените щати.

Хелена бе изненадана от арогантността, появила се в тона му.

- Защо са разпънали войника? - попита тя.

Дон Ерависто сведе поглед.

- Твърдяло се, че бил обсебен от дявола.

- През коя година е станало? - попита Хелена.

- През лето Господне хиляда деветстотин и осмо.

- Знаете ли точната дата?

- Било в средата на дъждовния сезон, също като сега, но повече от това не ми е известно.

Последва дълга пауза, след което дон Ерависто продължи, като през цялото време мачкаше кашу между палеца и показалеца си.

- Мнозина смятат, че разпъването в Куско и пъ­туването на Хайръм Бингам до свещената долина на инките са свързани.

- Как направихте тази връзка? - попита Хелена.

- Не съм я правил аз , сеньорита. Така съм чу­вал. По заповед на епископ Франсиско, по чието нареждане било извършено очистването на Корсел Сантияна, от Куско бил пратен военен отряд по петите на Хайръм Бингам и неговите спътници. Залавянето им било основен приоритет за водача на Църквата.

- Кой е пътувал с Хайръм Бингам? - отново по­пита Хелена.

Дон Ерависто я погледна.

- Вече знаете отговора на този въпрос, сеньорита. Защо иначе щяхте да сте тук?

- Не съм сигурна какво искате да кажете, сеньор.

- Не е нужно да се правите на скромна.

Хелена поклати глава.

- Нямам представа за какво говорите.

- Трябва да признаете какво ви е известно. - Дон Ерависто си пое дълбоко дъх и успя да се усмихне бързо. - Изглежда емоцията на момента надделя и забравих маниерите си. Разберете, чаках много вре­ме настъпването на този ден.

Хелена видя как артерията на врата му запулсира по-бързо.