Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Обясни ми защо се е случило това - нетърпели­во нареди Гонсалес.

- Местните индианци са убили магаретата на бе­лите - отвърна Омпета. - Колкото до това защо, не мога да съм сигурен. Досега не бях виждал такива странни неща.

- Защо им е да убиват магарета? - остро попита Гонсалес.

Омпета сви рамене.

- Нямам представа. Според следите белите са из­бягали в тази посока, към стената от червен камък. Индианците са ги преследвали. Преброих десетина, които са отишли натам, а около осем са тръгнали в тази посока. Всички са се насочили към долината, към Големияговорещ . - Местните индианци наричаха повечето големи реки Големия говорещ поради оглу­шителния рев на бързеите през дъждовния сезон.

Гонсалес почеса небръснатата си брадичка.

- Значи белите са тръгнали в планината без ни­какви провизии?

- Без товарни добичета, които да им носят неща­та, явно са решили, че най-добре е да продължат без багаж - каза Омпета. - Или това, или са побягнали от страх.

- Трябва да са се уплашили - каза Капос.

- Съдейки по дълбочината на следите - продължи Омпета, - двамата са тичали доста бързо. Мъглата е била гъста, преди слънцето да се изкачи в небето. Не са виждали почти нищо. Не мога да си представя какво са си помислили, когато са чули ужасните пи­съци на магаретата.

Гонсалес нагласи на рамото си ремъка на пушката.

- Кое племе е убило магаретата?

Омпета отново сви рамене.

- Вероятно племето кампа, но това е само предпо­ложение. Съдейки по следите, убийците са със силни и бързи крака. Могат да се движат през калта с крач­ки с дължината на човек. Със сигурност са племен­ни воини, но през всичките си години никога не съм чувал за ужасно нападение като това.

- Трябва да знаеш нещо! - остро рече Гонсалес. - Вие, индианците, си имате история за всичко! Кажи ми какво знаеш.

Омпета помълча известно време.

- Не съм сигурен, капитане. - Той отново млъкна и се загледа дълго в дъжда, след което заговори от­ново: - Това място е свещено за местните индианци. - И посочи към долината.

Гонсалес изсумтя.

- Какво му е толкова специалното?

- Това е свещена земя за инките, капитане.

- И какво от това? Просто поредната долина, во­деща в планината. Една от десетки хиляди подобни на това негостоприемно място.

Омпета поклати глава.

- Тази долина е различна, капитане. Преди го­дини ходих до село Уадкина, далеч в тази посока. - Той посочи на запад. - Тамошните мъдреци раз­казват истории за загадъчни воини, които пазели портата на Свещената долина като духове. Говори се, че испанците били отблъснати от долината от мъже, които те никога не виждали през деня. Нами­рали само следите им. Испанските войници не били в безопасност в долината и през десет ужасни нощи повече от сто души намерили смъртта си с прерязани гърла, докато спели.

- Кой ги е преследвал? - попита Капос.

Омпета поклати глава.

- Никой не знае. Но мъдреците смятат, че са били духовете на отдавна мъртвите владетели на инките. Говори се, че бродят из тези долини с потайността и коварството на черната пума.

Гонсалес отиде при следите, които се пресичаха в мократа земя. Наведе се и посочи с пръст локвичките с форма на стъпки.

- Искаш да кажеш, че тези следи са оставени от духове ? - Лекият дъжд искреше на фона на тъмната повърхност. - Това са следи от човек, не от призрак!

Омпета кимна, но изражението му не се промени.

- Можеш ли да ги проследиш в долината? - из­ръмжа Гонсалес. - Белите не може да са много пред нас. Трябва да ги намерим бързо, за да ги отведем обратно в Куско.

Лейтенант Капос пристъпи към капитана.

- Хората се нуждаят ог почивка - внимателно рече той. - Вървяха през цялата нощ и не разбират защо белите са толкова важни. Какво са направили, че трябва да ги гоним с такава упоритост?

Гонсалес усети как мускулите му се напрягат. Беше тук, защото епископ Франсиско му бе заповя­дал така.

- Епископът го изисква - прошепна той. - Не знам нищо повече. Епископът каза, че белите ще дойдат при бараката до железопътната линия, и те наистина са дошли. Така че нямаме друг избор, освен да про­дължим след тях.

Капос пристъпи още по-близо.

- Познаваме се от момчета. Мнозина от тези мъже, от войниците, са наши приятели. Време е да покажете разбиране и да ги оставите да си починат. Пътуваха цяла нощ заради вас, капитане, също като мен. Настоятелно съветвам да запалим огън и да сготвим храна.

- Трябваше да сме тук преди зазоряване! - оплака се Гонсалес. - Ако бяхме успели, чужденците вече щяха да са задържани и щяхме да се връщаме у дома!