Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Бил съм в тези планини и преди - каза Уилсън, докато изкачваше насипа от шисти. - Можем да се изхранваме от земята, докато стигнем дотам.

От мъглата изникна висока гранитна стена. Дъждовната вода се стичаше по неравната ѝ повърхност, разкривайки ярките нюанси на червено, розово и алено в камъка. Уилсън задържа устата си отворена под една струйка вода, за да отмие ужасния вкус на смърт от гърлото си.

- Как успя да прескочиш онази канара? - отново попита Хайръм. - Сякаш полетя направо нагоре. Не­възможен скок.

- Привидяло ти се е от мъглата - отвърна Уилсън.

- Не съм глупак - възрази Хайръм. - Видях те.

- В момента има по-важни неща, за които да се тревожим. Например защо някой ще тръгне да убива магаретата ти по този начин?

- Никога не бях чувал или виждал подобен ужас - призна Хайръм. - Горката Джени. Горкият малък Диабло. Не го заслужаваха.

- Който и да е, определено иска да ни отклони от Вилкапампа - каза Уилсън.

- Кой изобщо може да знае, че сме тук? - попита Хайръм.

- Писъците сигурно са били за заглушаване на стъпките им. Някой иска да ни попречи да влезем в Свещената долина на инките.

- Свещената долина ли?

- Най-прекият път до Вилкапампа е по този маршрут. Това е свещена за инките долина, за която се говори, че е пазена от древни воини, които са на­половина хора, наполовина духове или нещо такова. Целият район не е отбелязан на картата на Раймонди.

- Водиш ме в изгубена долина, пазена от духове?

- За това място има много легенди - каза Уилсън, докато вървеше бързо по насипа. - Говори се, че ду­ховете кечуа пазят пътеката, водеща към столицата на инките. Трийсет и пет години след идването на конкистадорите в Перу имало голяма битка точно тук, на това място, и испанците били отблъснати от воини, за които твърдели, че са невидими.

- Невидими воини?

- Знам само едно. Онези, които убиха магаретата, са босоноги, така че трябва да са най-малкото мест­ни индианци. А съдейки по следите им, са много ви­соки, което е необичайно по тези краища.

- Какво правя тук? - промърмори Хайръм.

- Можеше и да е по-лошо - добави Уилсън. - Убийците на магаретата спокойно можеха да убият и нас, докато спяхме. Щом могат да откраднат живот­ните от прага ни, бих казал, че сме големи късмет­лии, че сме живи.

Андите, Перу

50 км северозападно от Куско

09:45 ч.

17 януари 1908 г.

Капитан Гонсалес изръмжа раздразнено и срита едната кожена раница, запращайки я в другия край на бараката.

- Къде са? - извика той.

Отвън хората му продължаваха да претърсват от­критото поле по двойки, като съсредоточаваха вни­манието си предимно върху множеството големи канари, които лесно можеха да скрият труп. Намери­ха две магарета - едното беше все още живо, когато пристигнаха, слабият му дъх беше хриплив и живо­тът бавно изтичаше от него. Краката на животните бяха брутално прерязани по един и същи ужасен начин и те бяха оставени да умрат, въргаляйки се в собствената си кръв.

Капитанът застана на прага на бараката и поглед­на към железопътната линия, продължаваща към планината. Погледът му се вдигна към огромната отвесна скала от червен гранит, извисяваща се най- малко на двеста стъпки към спусналите се ниско об­лаци. Обърна се отново и погледна грубото огнище върху основа от камъни в средата на дървения под. Съдейки по топлината на останалите въглени може­ше да се предположи, че огънят е бил угасен преди около час.

Лейтенант Капос приближи през дъжда с един от местните планински водачи - тъмнокож мъж на име Омпета. За разлика от войниците дребният во­дач беше облечен в традиционно индианско облекло с голяма широкопола шапка и черно пончо от вълна на лама, което като че ли отблъскваше достатъчно добре дъждовната вода.

- Има следи почти навсякъде - каза лейтенант Капос. Тъмносинята му офицерска униформа бе подгизнала и се беше изкалял до коленете. По цвета на кожата и торбичките под очите му ясно се вижда­ше, че е много уморен. - Открихме следите на поне двайсет души, тичащи във всички посоки. - Той се обърна към Омпета. - Кажи на капитана.

Индианският водач стоеше в дъжда, тъмното му лице беше набръчкано от годините в суровите усло­вия, но въпреки това очите му бяха бистри и изглеж­даше сравнително свеж. Всички планински водачи бяха в изумително добра форма и можеха да пътуват дни наред на големи височини без храна и почивка.

- Намерихме две магарета, капитане - каза Омпе­та с дълбокия си глас. - Едното там , а другото там . - Той посочи на юг. - Трето магаре е било отведено към гората на изток. - Той посочи отново.