Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Сигурно някое от магаретата е попаднало в ка­пан - прошепна Хайръм.

Уилсън извади ловджийския си нож и стегна ре­мъка на чантата, за да е плътно долепена до тяло­то му. С всяка стъпка ужасните писъци ставаха по-силни. Уилсън трескаво се вглеждаше в мъглата във всички посоки. Писъците бяха толкова силни, че беше невъзможно да се чуе нещо друго.

Пред тях започна да се откроява някаква голяма закръглена форма. Беше със застрашителни разме­ри, по-висока от човек и близо два пъти по-широка. Двамата забавиха крачка, като отчаяно се мъчеха да разберат какво може да представлява тъмната фигу­ра пред тях.

- Да стрелям ли? - попита Хайръм и вдигна пуш­ката.

Уилсън поклати глава и сложи пръст на устните си. Навсякъде около тях мъглата се стелеше в леде­ния въздух. Уилсън пристъпи предпазливо и осъзна, че нещото, което приближават, е огромна гранитна канара с формата на хипопотам. Писъците идваха от другата ѝ страна. Той изтича до камъка и долепи гръб към него.

От мястото си едва успяваше да различи силуета на Хайръм.

Без да се отлепя от студения камък, Уилсън се запромъква сантиметър по сантиметър около него.

И видя кръвта.

Яркочервената течност се беше събрала на локва в калта пред краката му.

Уилсън се оттласна от земята и полетя нагоре, прескачайки с един скок огромния камък. Това бе невероятна демонстрация на сила и ловкост. Докато летеше, ясно видя пищящото магаре, което леже­ше безпомощно в калната трева. Сухожилията и на четирите му крака бяха жестоко срязани. Щом се приземи, Уилсън заби ножа в тила на женското ма­гаре и натисна, за да прекъсне гръбначния стълб. За първи път от около минута се възцари мъртвешка тишина.

Във всички посоки се виждаше единствено бяла мъгла. Кръвта се беше събрала в отпечатъците от чо­вешки стъпки около животното - съдейки по следи­те, хората бяха най-малко трима и които и да бяха те, целта им бе да причинят колкото се може повече болка на магарето, без да го убият веднага.

Уилсън внимателно измъкна ножа от главата на магарето и назъбеното острие остърга костта. Избър­са кръвта с палец и показалец. Чуха се приближава­щи тежки стъпки и Уилсън позна Хайръм по харак­терното джвакане на ботушите му в калта.

- Не стреляй! - извика той.

Хайръм се появи с пребледняло лице иззад камъка.

- Да не би да прескочи тази канара? - Той изгледа високия два и половина метра камък, мъчейки се да намери обяснение на онова, което бе видял току-що. - Прескочи ли го?

Уилсън посочи с ножа трупа.

- Виж.

По краката на магарето имаше дълбоки разрези, яките сухожилия се бяха навили и стърчаха от зей­налите рани.

- Джени е мъртва? - Хайръм изглеждаше така, ся­каш всеки момент щеше да му прилошее. Той рухна на колене до тялото, все още опрял пушката си на рамо. - Защо му е на някой да прави това?

- Следите водят натам - посочи Уилсън.

Хайръм се стегна и насочи пушката в същата по­сока.

- Да тръгнем ли след тях?

Пронизителните писъци на второ магаре внезап­но изпълниха въздуха точно пред тях. Хайръм ряз­ко скочи на крака. Измъчените крясъци на още едно животно бяха повече, отколкото можеше да понесе.

- Какво става, по дяволите?

Уилсъи го сграбчи за ръкава и го дръпна в обратната посока.

Със сълзи в очите Хайръм се вслушваше в ужас­ните писъци зад тях.

- Трябва да избавим животното от мъките му! - каза той, докато поглеждаше през рамо назад. - Струва ми се, че е Диабло!

Уилсън продължи да мъкне Хайръм напред.

- Те искат да направим точно това.

- От самото начало не харесваше магаретата ми! Това е ясно, но не можем да допуснем подобно нещо! - Хайръм се опита да се отскубне, но Уилсън не го пусна.

- Няма да се връщаме и в бараката - заяви той. - В тази посока има скали, над железопътната линия. Видях ги снощи. Ще им бъде по-трудно да ни про­следят на каменист терен.

Писъците на раненото магаре постепенно започ­наха да заглъхват зад тях.

- Ами нещата ни? - попита Хайръм.

- Няма време.

- Но уискито ми е там!

- Ще се наложи да минеш без него.

- Но запасите ни трябват!

Уилсън рязко дръпна Хайръм към себе си.

- Чуваш ли онези писъци! Това са писъците на смъртта. Това те чака, ако се върнеш за уискито си.

Хайръм се заслуша за момент, после поклати глава.

- Прав си. Да се връщаме в Куско.

Уилсън излезе на тесните релси на железопътната линия.

- Никакво Куско. Продължаваме кьм Вилкапампа. Хайръм спря.

- Магаретата ми бяха убити! Трябва да съобщим на властите, на военните, на някого!