Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Мамаконите предсказват, че Кубът на инките не може да види в твоята душа, Уилсън Даулинг. Те самите не могат и подозират, че същото по някакъв начин се отнася и за Куба. Дори след като вкусиха кръвта ти, те са могли да видят само части от мина­лото ти, но нищо от бъдещето.

Уилсън изведнъж започна да усеща много ясно силния вятър и дъжда, който се сипеше върху пла­нинския връх.

- Сигурни ли са, че Кубът на инките е сляп за действията ми? - попита той.

- Изглежда логично да се предположи.

- Но дали са сигурни? - отново попита той.

Акла поклати глава.

- Не, не са. Но това обяснява защо капитан Гон­салес и хората му бяха пратени след теб, след като напусна Куско.

Сърцето на Уилсън заби по-бързо.

- Капитан Гонсалес ли? - Това беше името, което се надяваше никога да не чуе.

- Капитан Гонсалес е най-старшият офицер в Ку­ско. Когато спяхте в онази барака при железопътната линия, Гонсалес и дузина войници бяха само на ня­колко часа след вас. Заповядано му беше да ви зало­ви и да ви отведе при епископ Франсиско, който е знаел точно къде ще бъдете. Мамаконите усещат, че духът в Куба на инките се страхува от теб, защото не може да вижда в душата ти чрез другите мъже. По този начин Кубът упражнява влиянието си.

- Ако открием Куба, можете ли да го пренесете безопасно? - попита Уилсън.

- Никога не сме виждали златния Куб с очите си - отвърна тя. - Бил е затворен много преди да се ро­дим всички ние. Дори Мамаконите не са го виждали, но разполагаме с ученията на предците си. Била е построена кристална кутия, която да позволи прена­сянето на куба, но тя е само временен затвор за него. Според ученията жените не могат да докосват Куба - всеки директен контакт ще доведе до моментална смърт, така че трябва да бъдем много внимателни. Имаме специални щипци, с които да вдигнем Куба, да го пуснем в кутията и да я затворим.

- Какво е Оста на света? - попита Уилсън. - Тер­минът, използван в текста на Пачакути.

- Естествен енергиен вихър - отвърна Акла. - Място, където излиза душата на Aпy, духа на земята и планините. Място на изцеление, на което според легендата има и портал към други светове.

С двете си ръце Уилсън внимателно нави свитъка на Пачакути и го прибра в тубуса. Изправи се, сложи капака и подаде цилиндъра на Акла.

- Документът е твой, Уилсън Даулинг. Ти ще им го дадеш, след като Кубът на инките бъде върнат.

Уилсън погледна кожения тубус.

- Не мога да го приема. Мястото на този документ е тук, в Питкос. - И отново го протегна към нея.

Акла с неохота взе тубуса.

- Тъй да бъде. - Тя метна наметалото на раменете си, за да предпази бронята, вдигна качулката и излезе на проливния дъжд. - Хайде, Уилсън Даулинг. Дойде време да напуснем това място.

- Трябва да хапна нещо - каза Уилсън.

- Ще има храна - отвърна Акла, без да забавя крач­ка, и Уилсън трябваше да забърза, за да не изостане. Тя рязко зави наляво и тръгна по тясна алея, водеща към централния двор. Излязоха между майсторски положените ашлари и се озоваха на широкото откри­то пространство. Пред тях в безупречен строй стояха жени воиии, в две редици по двайсет. Всички носеха еднакви наметала с качулки; материята се открива­ше отпред, показвайки същите украсени брони като тази на Акла. Всяка имаше меч на голото си ляво бе­дро и къс лък на рамото. Бяха като статуи, насочили вниманието си изцяло към своя трибун. Нито един чифт очи не се обърна към Уилсън, сякаш изобщо не беше там.

Сонтане се приближи до партньорката си.

- Готови са - докладва тя.

Акла ѝ подаде свитъка на Пачакути и се обърна към воините.

Уилсън остана от лявата ѝ страна и една стъпка зад нея. Акла посочи към амазонките.

- Тези воини са готови да умрат за онова, което са обучени да защитават. Всяка от тях обвинява теб за изчезването на Куба на инките, също като мен.

Акла се обърна към воините си.

- Девици на слънцето - извика тя. - Настъпи най-мрачният ни час. Кубът на инките попадна в света на хората и е пуснал корен в земята на живите. - Акла стоеше с ръце на кръста и изпънати рамене. - Няма по-голяма трагедия... и по-голямо предизвикател­ство. Всички чухме за ужасните убийства, извърш­вани в Куско. Те със сигурност са дело на Куба. - Тя изгледа воините си една по една. - Дойде време да си върнем изгубеното. Дойде време да възстановим реда. Този мъж до мен ще открие местоположение­то на Куба. Тогава и само тогава ще атакуваме. Ще ни превъзхождат многократно. Войниците, срещу които ще се изправим, ще използват модерните си оръжия срещу нас. Въпреки тези пречки ние трябва да победим.