Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Сега ли да го отворя? - попита Уилсън.

- Сам си решаваш.

Уилсън се вгледа в лицето на Акла и видя един­ствено съсредоточена решимост, която обобщаваше всичко у нея, от блясъка на бронята до силата на мус­кулите на голите ѝ крака.

- Написан е на кечуа - каза Акла, докато изкач­ваше стъпалата, за да се махне от дъжда, и сваляше наметалото, показвайки още повече от изумителното си тяло.

Уилсън внимателно развърза връвта, извади сви­тъка и го разви. Учените твърдяха, че инките нямали писменост - а ето че той държеше техен документ в ръце. Коленичи и разви меката кожа по сухия каме­нен под, разкривайки приблизително правоъгълната му форма.

Акла коленичи до него.

Уилсън внимателно разгледа древния документ и бе изумен от изящно изписаните черни букви, които сякаш бяха прогорени в светлата повърхност от нещо горещо. Изпълнението беше забележително - никога досега не бе виждал подобни символи, но видя, че няма никаква пунктуация.

Акла се погрижи водата от дрехите ѝ да не капе върху документа.

- Ще ти го преведа - каза тя и посочи текста. - За­почвам... „Това е най-безценният предмет на тази ве­лика земя. Мъже ще се мъчат цял живот да се сдоби­ят с него, без изобщо да разберат защо. - Гласът ѝ бе спокоен и равномерен. - Дори намекът за съществу­ването му ще кара хората да извършват невъобрази­мо ужасни и извратени престъпления. Блясъкът му ще запленява душите и на най-чистите и културните, които с готовност ще измъчват невинните в мръсния си поход за притежаването му. Без изобщо да се за­мислят, ще обрекат хиляди на глад, болести и смърт - толкова могъща е силата му.“

Звучният тон на Акла не трепваше.

- „Не се заблуждавайте. Посвещаването на този най-гнусен стремеж живее у всеки мъж. Няма вгра­дена защита срещу силата му. Защото този блестящ, изпълнен с енергия предмет е уловил част от нас в своята податлива и същевременно неразрушима об­вивка. Империи ще се издигнат и ще рухнат заради това обсебване - дори най-малка част от него може да доведе до лудост, да не говорим за цялото. Изко­ван от бога слънце Инти по негово подобие, това е върхът на планината, фар, в който обитава самата похот. Този предмет и въздействието му не могат да се контролират без огромна жертва. Дори аз с моите върховни знания, божествена мъдрост и безгранична власт се мъча да се отделя от онова, което днес е в ръцете ми. Омагьосан съм, но въпреки това зная как­во трябва да сторя.“

Уилсън гледаше сложните символи, докато Акла прокарваше пръсти по тях.

- „За да защитя блестящия предмет, ще построя град в облаците - продължи тя. - На свещения цен­тър на Оста на света ще бъде издигната естествена крепост с несравнима чистота, в която се надявам този ужасен предмет да бъде изолиран до края на времето. В това защитено убежище той ще бъде на­глеждан от зорките очи на кондора, държан с кристална магия и пазен от армия, която вечно ще бъде на стража. Армия, която няма да се поддаде на дъха на силата, който се носи във въздуха сладък като аромата на цъфнало цвете, а всъщност е коварен като най-черната мисъл, появила се в ума на човек. От този ден нататък всичко писано ще бъде унищо­жено, всички карти ще се изгорят. Всички спомени ще бъдат заличени. Този златен предмет не бива да бъде споменаван никога повече; наказанието само за споменаването му иде бъде смърт чрез обезглавява­не, както и смъртта на всички роднини и близки на обвинения. Нищо не може да бъде оставено на слу­чайността. Слава на бога слънце Инти, върховния владетел на вселената, даващия и отнемащия живот. Ще ти служа завинаги.“

Акла отдръпна ръката си.

- Това е написано от владетеля Пачакути преди почти четиристотин и петдесет години - каза тя.

Уилсън продължаваше да се взира в съвършено гравираните черни символи върху светлата кожа.

- Пачакути говори за злато, така ли? „Посвеща­ването на този най-гнусен стремеж живее у всеки мъж“ е стремеж към злато, нали? Това е била причи­ната конкистадорите да дойдат в Перу.

- Това е могъщо вещество. - Акла се изправи и погледна отвисоко Уилсън. - Когато излял божестве­ността си в Куба на инките, Инти подценил жаждата за злато, която вече живеела в мъжките сърца. Това е причината Кубът да е прокълнат.

- И Девиците на слънцето са защитници на Куба - каза Уилсън.

- Защото сме жени и не можем да бъдем повли­яни от духа, който обитава в мрачната вътрешност на Куба. Но въпреки това можем да умрем от ръката на въздействието му.

Акла се загледа в проливния дъжд.