Кристофър Райд - Проклятието на инките

Не се чуваше нито звук и никой не помръдваше, за разлика от неделните литургии, когато в църква­та имаше и много деца. Накрая откъм преддверието започнаха да отекват самотни стъпки, които прибли­жаваха. Гонсалес много добре знаеше чии са. Пое дълбоко дъх и го задържа. Искаше да изглежда силен за момента, когато погледът на епископа неминуемо щеше да спре върху него.

Франсиско Санто Доминго, трийсет и третият епископ на Куско, се появи от сенките във велико­лепните си папски роби. Ръцете му бяха зад гърба, а раменете му бяха свити, сякаш носеше върху себе си бремето на целия свят. Колкото и да бе изненад­ващо, той не погледна към събралите се войници - вървеше, сякаш беше съвсем сам, погледът му не се откъсваше от пода на няколко крачки пред него. Гонсалес използва момента отново да си поеме тре­перливо дъх.

Епископът бе измършавял и блед като алабастър, сякаш нещо бе изсмукало живота от вените му, ос­тавяйки след себе си само кожа и кости. Никой от присъстващите в църквата не го беше виждал в тол­кова лошо състояние. Устните му бяха сухи и на­пукани, имаше черни кръгове около очите, сякаш е бил изритан в лицето от муле. Когато го погледна, Гонсалес остана шокиран, че може да се страхува от човек, който изглежда толкова стар, болен и жалък. Единствено ярките му свещенически роби и алената барета му придаваха някакъв вид.

Като се подпираше на перилото, епископ Фран­сиско изкачи с мъка трите застлани с пътека стъпала до платформата на олтара. Вниманието на всички бе насочено към него, докато поставяше немощните си ръце на масата на св. Петър и поглеждаше към събралите се. Зад епископа блестеше олтарът на „Ел Триунфо“, а над него бе Кръстът на Конкистата - високият пет стъпки дървен кръст, за който се твърдеше, че бил носен от конкистадорите, докато прегазвали всичко изпречило им се по пътя в Перу в началото на XVI век.

- Настъпили са мрачни времена - започна епис­коп Франсиско с глас, който едва достигаше до зад­ните редици. - Но Бог винаги гледа. - Той вдигна показалец към купола. На лицето му бе изписана тревога. - Не дойдох да се моля за вашата безопас­ност... или за тази на семействата ви... както го пра­вя в събота. - Той кимна. - Днес трябва да поемем нещата в свои ръце.

Епископ Франсиско изглеждаше апатичен и в гла­са му нямаше живец.

- Знаете ли защо избрах тази църква като място за срещата ни? Тя се нарича „Ел Триунфо“, триумфът . През 1536 г. това място било осветено от Франси­ско Писаро от Трухильо след чутовната му победа над коварния Манко Втори, водача на племената на инките. - Тонът на епископа се втвърди и гърбът му малко се поизправи. - С доброто си сърце Писаро поставил Сапа начело на инките след смъртта на владетеля им Атауалпа.

Почти всеки метис в църквата знаеше тъжната участ на Атауалпа. След като бил пленен през 1532 г., Писаро определил откуп. Три стаи, дълги двай­сет и две и широки седемнайсет стъпки, трябвало да бъдат напълнени със скъпоценни метали - чис­то злато и чисто сребро. И въпреки че откупът бил платен, Писаро наредил Атауалпа да бъде убит. Но това не била най-тъжната част от съдбата му - преди екзекуцията Писаро настоял Атауалпа да се отрече от боговете на инките и да приеме хрис­тиянството. Когато владетелят отказал, Писаро го принудил да гледа безпомощно в продължение на три дни как систематично избиват жените и децата му по най-ужасни и садистични начини - новороде­ните и бебетата били провесвани голи над огньове, докато не се опичали живи, децата били разкъсвани на парчета от изгладнели кучета, а жените били из­насилвани и разсичани с мечове. В очите на всеки инка мизерният край на Атауалпа посрамвал още повече онези с испанска кръв.

Тонът на епископ Франсиско изведнъж стана рязък.

- Писаро се опитал да работи с благородниците на инките, а бил зашлевен в лицето! Именно той, вели­кият водач на конкистадорите, избран лично от Бог, сложил Манко Втори като владетел след гибелта на Атауалпа. И въпреки оказаната му велика чест Ман­ко избягал в планините и събрал войска от двеста хиляди диваци. Осмелил се да обсади завладения от испанците Куско. Осмелил се да предизвика Църква­та Христова и Неговите последователи.

Зениците на епископа бяха станали черни като нощта.

- Цели десет месеца градът бил под обсада! - извика той. - Десет месеца! Но въпреки че всички шансове били против него, великият Писаро от Трухильо победил... и Всемогъщият Бог изиграл своята роля. - Епископ Франсиско се наведе над масата на св. Петър, сякаш възнамеряваше да скочи през десет­те стъпки до пода. - Той поразил езичниците с едра шарка! Поразил ги с болестта... и те измирали с хи­ляди! - От устата му запръска слюнка. - Оцелелите мръсни неверници получили суровия урок на твър­дата стомана. Разбирате ли? Онези, които се проти­вопоставят на Божията ръка, ще платят върховната цена! Всеки, който се осмелява да се противопоста­ви на Словото Христово, ще бъде сполетян от съща­та ужасна участ.