Кристофър Райд - Проклятието на инките

Задъхан, епископът се вкопчи толкова силно в ръба на масата, че кокалчетата му побеляха. Млъкна за момент, за да се овладее, отметна глава назад и се загледа в купола.

- Затова тази църква е наречена „Ел Триунфо“ - вече по-спокойно каза той. - В чест на онази велика победа.

Във вените на почти всички в църквата с изклю­чение на неколцина течеше инкска кръв. Те вътреш­но негодуваха срещу думите на епископа за невер­ниците, но никой нямаше куража да го признае точно сега.

Епископът ги погледна.

- Била е велика победа. Застъпниците на Господ се надигнали, когато имало най-голяма нужда от тях.

Погледът на епископ Франсиско потърси капитан Гонсалес в тълпата.

- И това време настъпи отново. Умират невинни... мнозина в леглата си... взети и убити от главорези, които бродят в мрака, за да пролеят кръвта на чис­тосърдечните и храбрите. Какво ще сторите, за да спрете това зло? - Очите му започнаха да се пълнят със сълзи. - Всички се страхуват и досега разчитаха само на вярата си да ги пази. Дойде време да дейст­вате от името Божие.

Гонсалес виждаше как кръвта тече на тласъци през подутите вени на голия врат на епископа. Ся­каш вътре в него живееше някакъв ужасен звяр.

- Този град отново е под обсада - с дълбок глас каза епископът. - Получих вест лично от Бог , че во­ини на злото наближават града в опит да подсилят своите. Единствената им мисъл е за убийства и наме­ренията им са ясни - те идват, за да изкоренят вяра­та ви в Бог. Отново мръсните потомци на предателя Манко възнамеряват да изколят невинните христия­ни от Куско. - Епископът замълча за момент, загле­дан някъде в далечината. - Злите воини ще дойдат от западните планини, от прохода. Въоръжени са с при­митивни оръжия, мечове и къси лъкове, но не бива да се подценяват. Ще ги разпознаете лесно... Тези воини са жени . Гнусни кучки от седмия кръг на Ада.

Църквата беше зловещо притихнала.

- Виждам съмнението в душите ви - каза еписко­път с глас като далечен тътен на гръмотевица. - Не се съмнявайте в думите ми или липсата на вяра у вас ще бъде платена с кръвта на онези, които обичате.

Капитан Гонсалес не смееше дори да мигне. На­сили се да гледа епископа, макар сърцето да му каз­ваше да си плюе на петите и никога да не се връща. Трябваше да пази семейството си и беше готов на всичко, за да е то в безопасност.

Епископ Франсиско го погледна.

- Ще защитите ли семейството си? - попита той.

Гърлото на Гонсалес беше пресъхнало.

- Ще направя всичко, което поискате - каза той.

- Трябва да убиете чужденеца на име Уилсън Даулинг. Той пътува с жените воини... към нас точно в този момент. Видях го. Убийте белия мъж и това ще бъде достатъчно, за да спасите семейството си от опасността.

Църквата бе изпълнена със студена мъртвешка тишина.

- Ще бъдете ли дясната ми ръка? - попита епис­копът.

- Ще бъда - отвърна Гонсалес.

- Хората ще защитят ли Куско от нашествениците?

- Ще браним града с живота си.

- Предстои обсада! - изкрещя епископът и вдигна очи към купола. - Сам Господ ви призовава! - Той посочи големия Кръст на Конкистата. - Дойде време още веднъж да браните своя Господ Бог. Вслушайте се в думите ми и защитавайте града с живота си!

Андите, Перу

Град-крепост Питкос

09:03 ч.

23 януари 1908 г.

Воините амазонки започнаха да изчезват през тес­ния процеп в скалата и да се спускат по стръмния склон. Акла и личната ѝ стража тръгнаха последни. Едва тогава Уилсън осъзна, че Чиело не е с тях.

Сонтане му подхвърли малка торба от зебло със сухи дажби и кратуна с вода. После му даде и черно наметало като онези, които носеха останалите.

- За да не се налага да те гледаме - подигравател­но рече тя.

Напуснаха Питкос и поеха в тръс през мъглата и проливния дъжд. Теренът беше коварен и хлъзгав, докато се спускаха в безброй долини и се изкачва­ха по безброй неравни хребети и високопланински проходи. След шест часа времето започна да се оп­равя и бяха принудени да спрат при руините на Фуюпатамарка, което според Акла означаваше „град на нивото на облаците“. Скриха се на билото и зачакаха сред покритите с мъх постройки на важния някога пост времето да се развали отново или да се стъмни. Слънцето се появи за кратко зад облаците и много от воините използваха възможността да проснат дрехи­те си да съхнат и да се измият в дълбоките правоъ­гълни басейни, пълни с изворна вода от планината. За огромна изненада на Уилсън стана доста топло и дори в един момент наоколо запърхаха пъстроцвет­ни пеперуди.