Кристофър Райд - Проклятието на инките

Акла кимна.

- Ще те заведем.

Порой Пикчу, Перу

8 км северозападно от Куско

20:30 ч.

23 януари 1908 г.

Докато се катереха в колона по един по скалистите склонове на Порой Пикчу, облачното небе се смрачи напълно. За голяма изненада на Уилсън другите две групи амазонки вече си бяха направили лагер в някол­кото пещери и пукнатини наоколо. Явно бяха минали по по-пряк маршрут до Порой Пикчу, защото никой не би могъл да тича по-бързо от групата, с която беше дошъл. От долината не се виждаше входът на пеще­рите, който се намираше на три четвърти нагоре по западния склон. Амазонките бяха запалили огньове по-навътре и димът отиваше нагоре към планината.

Когато групата на Акла пристигна, всеки получи голяма купа димяща яхния и сладки картофи. Никоя от жените воини не погледна към Уилсън, докато той следваше Акла и Сонтане в тесните тунели. В една от залите бяха разположили хамаци, в които спяха поне десет жени, чиито метални брони висяха окаче­ни на забити в стените халки.

- Идваме тук от поколения - каза Акла, докато за­виваше наляво в друга тясна пукнатина. Това бяха първите ѝ думи за последния час. - Испанците така и не са открили това място.

Уилсън надигна купата яхния и яде в движение. Напред се виждаше светлината на огън. Накрая ко­ридорът свърши в голяма зала, дълга петнайсет мет­ра и също толкова висока. Стените бяха осветени от четири месингови ветроупорни лампи. От съвърше­ните сталактити непрекъснато капеха големи капки вода и се събираха в пет отделни басейна в отеква­щата зала.

- Можеш да пиеш водата, но не прекалявай - каза Акла. - Има добри минерали в нея.

В средата на залата стоеше маса от махагон с шест изваяни стола - барокова сцена, взета сякаш от дво­реца на Карл Пети Испански. До отсрещната стена бяха поставени шест дървени легла от същата епоха и със същата изработка, застлани с одеяла от вълна на лама. Въздухът беше влажен и мразовит, от което леглата изглеждаха още по-примамливи, особено в сравнение с хамаците.

- Ще спиш там - каза Акла и посочи края на ре­дицата.

Тя остави купата си на масата и отиде до легло­то в другия край. Избърса лицето си със суха кърпа, свали наметалото и разкопча гривните и наколенни­ците си, след което прокара пръсти по вързаната си на опашка коса по познатия начин и изстиска водата.

Сонтане отиде до съседното легло и направи почти същото и в съшия ред. Двете заговориха на кечуа и макар да не разбираше какво си казват, по разгорещения тон на Сонтане Уилсън разбра, че тя не е доволна, че той трябва да остане в същата зала с тях.

Като разтъркваше китките си, за да възстанови кръвообращението, Акла се върна с безизразно лице при масата, придърпа един украсен испански стол, седна и надигна купата си.

Откъм тунела се чуха тичащи стъпки и секунди по-късно се появи жена в черно наметало. Задъхана, тя заговори бързо на кечуа, но Акла я спря.

- Ще говориш на английски, за да те разбира и той - каза тя.

Жената беше по-висока от средния за перуанците ръст, с добра костна структура и сивееща коса. Ве­роятно е на около петдесет, помисли си Уилсън и се запита дали навремето и тя не е била воин от Деви­ците на слънцето.

- Нося вести от Куско - каза жената и си пое ня­колко пъти дълбоко дъх. Акцентът ѝ беше същият като на Акла, със същия рязък тон.

- Продължавай - подкани я Акла.

- В града има над двеста и петдесет войници - каза жената. - Броят им ще се удвои с пристига­нето на още един влак от Лима през следващите два дни.

- Обикновено войниците са по-малко от сто - каза Акла на Уилсън.

- Около Пласа де Армас са направили защитен периметър - продължи жената. - Пред църквите и магазините са натрупани чували с пясък. Войници с пушки обикалят района както денем, така и но­щем.

- Пласа де Армас? Точно мястото, на което трябва да отидем - каза Акла на Уилсън.

- Трябва да сме там в полунощ независимо от ри­ска - отвърна Уилсън.

- Ще те заведем дотам, не се безпокой - увери го Акла и отново се обърна към жената. - А убийствата?

- Продължават както преди, на различни места. Селяните искат да се съберат в църквите около Пла­са де Армас, но военните не ги пускат.

Акла се намръщи.

- Кубът на инките е зад всичко това, сигурна съм. - Тя стисна юмруци. - Ами подходите към града?

- Подходът от запад е чист. Войниците са разпо­ложени предимно на Пласа де Армас и около мана­стира. Останалата част от града е неохранявана, как­то и хората. - Възрастната жена хвърли поглед към Уилсън. - Трябва да знаете нещо... Заловили са мъжа на име Хайръм Бингам.