Кристофър Райд - Проклятието на инките

Стомахът на Уилсън се сви.

- Беше доведен в Куско днес следобед от индиан­ския водач Омпета. Отряд от десет въоръжени вой­ници го отведе по булевард „Де Сол“ към казармата. Оковаха го на стената пред всички и капитанът на гвардията го преби безмилостно. Питат го за него. - Тя посочи към Уилсън.

- Как се казва капитанът на гвардията? - попита Уилсън.

- Лучо Гонсалес - отвърна жената.

Човекът, чието семейство Уилсън би трябвало да измъчва и после да убие.

- Жалко, че са заловили Хайръм Бингам - рече Акла. - Чрез неговия ум Кубът със сигурност знае, че си с нас.

- Обясни ми го отново - каза Уилсън.

- Кубът може да гледа в умовете на хората - от­върна Акла. - Всичко, което е видял Хайръм Бингам, със сигурност е видимо за Куба на инките. - Тя опря показалец в масата. - Бингам ни видя как прескочих­ме водата с прътите, видя ни и когато ти преряза Моста на кондора. Освен това всичко, което си му казал, сега е част от колективното съзнание на Куба. Хайръм Бингам е част от мрежата от информация, чрез която Империумът контролира всичко. Прияте­лят ти е видял достатъчно неща със собствените си очи , за да осуети предимството ни. - Тя се обърна към Сонтане. - Кажи на стражите да разширят защи­тения подход към планината. Не искам да попаднем в капан без начин за измъкване.

- Трябва да пратим някого да убие Бингам - заяви Сонтане. - Това е най-добрият ни ход.

Последва дълга пауза. Уилсън търпеливо чакаше да чуе отговора на Акла.

- Хайръм Бингам се превръща в пречка, спор няма - каза тя.

- Не можете да убиете Хайръм Бингам - спокойно рече Уилсън. - Той е жизненоважен за всичко става­що тук. Част е от бъдещето на Мачу Пикчу.

- Защо да е жизненоважен? - попита Акла.

- Той е причината да пътувам през звездите и да дойда тук. Хайръм Бингам е закрилникът на инките и техните тайни. - Уилсън не беше сигурен дали ду­мите му са абсолютно верни, защото според истори­ята, която бе изучавал, Кубът на инките си оставаше завинаги затворен в Храма на слънцето. Но въпреки всичко усещаше, че Хайръм си остава важен. - Жиз­неноважен е за бъдещето - повтори той.

- Онзи човек е глупак! - изтърси Сонтане.

- Не си ти тази, която може да съди кой е глупак и кой не - отвърна Уилсън. - Пропътувах през много години, през самото време , за да отведа този човек до Вилкапампа. Така е предопределено от боговете и не е разумно да се съмняваме в тях!

Устната на Сонтане трепна и ръката ѝ посегна към дръжката на меча.

- Не е разумно да ми говориш по този начин - из­съска тя.

Акла посочи към изхода.

- Сонтане! - рязко рече тя. - Иди и кажи на стра­жата да разшири периметъра. Веднага!

- Грешка е да се доверяваме на този мъж - отвър­на Сонтане, но тръгна към сенките на тунела, преди Акла да реагира отново.

- Не биваше да я провокираш - каза Акла.

- Тя е глупачка - отвърна Уилсън.

Акла се обърна към жената.

- Къде са отвели Хайръм Бингам?

- След боя го отведоха окован в манастира, къде­то живее епископът със свещениците си. Сградата се охранява най-малко от двайсет души.

- Къде в сградата се намира? - попита Акла.

- Знаем само, че е там. Нищо повече. В манасти­ра не се допускат жени. От околните хълмове може да се види единствено дворът. Стените са прекалено високи. - Жената бръкна под наметалото си и извади кожена торбичка. - Направих карта на града и ук­репленията. Отбелязани са охраняваните райони и броят на войниците.

- Добра работа - рече Акла.

Жената сведе глава.

- Прости, че го казвам, но трябва да го направя. През последните осем нощи в Куско бяха извършени много убийства. Брутални убийства. Атаките са от­вратителни и диви, видях един от труповете. Жерт­вата имаше следи от ухапване, сякаш нападателят се е опитвал да ръфа тялото ѝ.

- Следи от ухапване от човек ли?

- Да.

- А къде са войниците, докато стават убийствата?

- Никога не са наоколо.

- Това е дело на Куба на инките - каза Акла. - Той контролира мислите на войниците и ги насочва по-далеч от мястото на убийството.

- Невинни жени и деца биват отмъкнати от до­мовете им, под носа на родителите им - продължи жената. - Хората са прекалено уплашени и не изпус­кат близките си от поглед. Всички залостват врати и прозорци. Има полицейски час, след който е забра­нено да се излиза навън. Но въпреки това убийствата продължават. Жителите на Куско искат някой да ги защити, но се уповават единствено на вярата си в своя Бог... която не им помага с нищо.

Акла стана от стола си и посочи леглата наоколо.