Кристофър Райд - Проклятието на инките

Акла посочи нагоре, давайки знак на всички да се покатерят на покривите по улуците. През цялото вре­ме Уилсън се вслушваше напрегнато в барабаненето на дъжда и всеки нюанс на ромона на водата, която се спускаше по улуците и течеше по леко наклоне­ните калдъръмени улици. Изтръпваше всеки път, щом движенията му предизвикваха нехарактерен шум или теракотените керемиди изпукваха под зна­чителната му тежест. За разлика от него амазонките се движеха напълно безшумно. Шибан от неуморния дъжд, Уилсън се изкачи на най-високата точка и се спусна по корем по лекия наклон, докато пред него най-сетне не се разкри Пласа де Армас.

Акла беше сложила стрела на тетивата на лъка си. Тя даде знак на воините да се разпръснат. В са­мия център на площада, на около петдесет метра от тях, се намираше испанският фонтан на две нива, до който Уилсън искаше да стигне - фонтанът на Писаро. Три пътеки пресичаха площада от ъгъл до ъгъл и през средата, образувайки шест симетрични триъ­гълника трева. В противоположния край на площада се издигаха катедралата и църквите от двете ѝ стра­ни. От позицията им ясно си личеше лекият наклон на терена, който се спускаше на юг и беше с постоянна стойност от пет градуса.

Уилсън бе благодарен, че тялото на Корсел Сантияна вече не е приковано към стената на главната камбанария. Около църквата, казармата и пощата бяха натрупани редове чували с пясък, точно как­то бяха отбелязани на картата. Имаше две основни картечни гнезда, едното на югоизток, а другото на северозапад, като във всяко имаше по трима души. И двете гнезда покриваха входа на катедралата с кар­течниците си. Дузина газени фенери светеха нерав­номерно из огромния площад. Двама войници в зе­лени импрегнирани пончо патрулираха по площада, като вървяха от центъра му към ъглите и се срещаха отново при фонтана около пет минути по-късно.

Уилсън преброи най-малко десет войници зад чувалите пред църквата и поне още толкова под по­критата алея до казармата. Видимостта беше добра за всеки със зорко око; Уилсън знаеше, че ще бъде огромно предизвикателство да стигне до бароковия фонтан, издигащ се в самия център на площада.

Впери поглед към фонтана с надеждата, че ще за­бележи слабата трептяща светлина, която предвеща­ваше появяването на Хелена, но времето минаваше и той реши, че се намира твърде далеч, за да установи ясна връзка, и че трябва по някакъв начин да се при­ближи. Часовникът на пощата показваше, че до по­лунощ остават четири минути. Уилсън постави ръка върху ръката на Акла.

- Трябва да стигна по-близо до фонтана - про­шепна той.

Лешниковите ѝ очи го изгледаха по-дълго от обикновено.

- Внимавай - отвърна тя. - Трябва да приемеш, че те очакват.

Уилсън се плъзна от покрива възможно най-безшумно. Внимателно се спусна надолу и скочи на калдъръма, като се приземи сигурно на крака. През тясната пролука между постройките светлините на площада хвърляха правоъгълно светло петно по хлъзгавите камъни. Покрит напълно с наметалото, Уилсън тръгна уверено през сенките към чувалите с пясък, които препречваха края на улицата. Според картата тук нямаше стража. На площада излизаха единайсет по-големи улици и поне два пъти повече алеи. Войниците не охраняваха всички - личеше си, че вниманието им е насочено предимно към открито­то пространство, а то никак не беше малко.

Уилсън се надяваше, че ако се приближи достатъчно близо до фонтана, Хелена ще се появи като с магия или поне ще го види, ще приближи и той ще усети присъствието ѝ. Всичко зависеше от един клю­чов фактор - Кубът на инките да е някъде наблизо. Уилсън бе видял с очите си, че връзката с Хелена е възможна благодарение на силата на Куба. Ако той не беше наблизо или ако най-малкото, не е минавал през това място, може би нямаше да има никаква връзка.

Примъкна се до чувалите, предпазливо надникна и загледа как двамата стражи минават през центъра на площада в съвършен унисон с пушки на рамо. Ко­гато по-близкият се отдалечаваше от него, Уилсън огледа терасите отляво и отдясно - и в двете посоки имаше покрити алеи с колони. Алеите бяха тъмни и изглеждаха пусти. Той прескочи чувалите и зае пози­ция зад една колона.

Уилсън клекна в сенките и впери поглед в брон­зовия фонтан - беше спрян и водата не бликаше на струи. Минутите се изнизваха и той се безпокое­ше, че все още е твърде далеч и Хелена не може да установи връзка. Отчаяно се опитваше да доло­ви присъствието ѝ около себе си. Отново погледна към гигантския фонтан, но не видя издайническото сияние.